Пловдив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ecce Nemo (беседа | приноси)
Ecce Nemo (беседа | приноси)
Ред 324:
Пловдив е развит център на [[Иконопис|иконописта]] още от [[Средновековие]]то. През [[Възраждане]]то в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир ([[Станислав Доспевски]]), [[Захари Зограф]], Георги Данчов и др. След [[Освобождение на България|Освобождението]], когато Пловдив е столица на [[Източна Румелия]], тук работят големият български художник от чешки произход [[Иван Мърквичка]] и един от първите преподаватели в [[Национална художествена академия|Държавното рисувателно училище]] [[Антон Митов]]. През [[1912]] г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като [[Христо Станчев]], [[Сирак Скитник]], [[Николай Райнов]], [[Давид Перец]], [[Даниел Дечев]], [[Цанко Лавренов]],((Димитьр Павлов)), [[Златю Бояджиев]], [[Владимир Рилски]], [[Борис Ангелушев]] и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]].
 
Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: [[Иван Кирков]], [[Колю Витковски]], [[Йоан Левиев]], [[Димитър Киров]], [[Георги Божилов|Георги Божилов - Слона]], [[Енчо Пиронков]], [[Христо Стефанов]] и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”. След промените и особено в новия 21ви век се отбелязва масовизиране и комерсиализиране на художествената продукция със забележимо значително спадане на артистичното качество. <ref>[[http://www.kultura.bg/bg/article/view/17366 Анализ на вестник Култура]]<\ref>
 
* Още в края на [[19 век]] в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след [[Национална художествена галерия|Националната]] в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „[[Златю Бояджиев]]” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на [[Цанко Лавренов]] на ул. „Княз Александър I”. През [[1981]] г. бе открита Постоянна експозиция на [[Мексико|мексиканското]] изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Пловдивската художествена галерия днес е арт музей, който съхранява, опазва и показва част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременно изкуство на България. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство - „Портрет на Софроний Врачански“ от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис.