Саймън и Гарфънкъл: Разлика между версии

Пол Саймън и Арт Гарфънкъл се срещат, когато и двамата участват в пиесата „[[Алиса в страната на чудесата]]“ (Саймън е белият заек, Гарфънкъл е Чешърският котарак) в основното училище в [[Куинс]], Ню Йорк, където живеят на няколко пресечки един от друг. Като съученици в гимназията Форест Хилс те започват да изпълняват заедно музика под името Том и Джери - Саймън с псевдонима Джери Ландис (по името на бивше негово гадже), а Гарфънкъл като Том Граф, наречен така, защото обичал да следи хитовете в поп класациите („graphing“). През 1955 г. започват да пишат собствени песни, а през 1957 г. правят първия си професионален запис ''„Hey, Schoolgirl“'', който се продава в 100 000 копия и достига 49-то място в класацията на списание [[Билборд (списание)|Билборд]]. И двамата признават влиянието на [[Евърли Брадърс]] върху стила им, което проличава в много от ранните им песни, включително в ''„Hey, Schoolgirl“''.

През 1963 г. дуетът става част от сцената за фолк музика в [[Гринич Вилидж]]. Саймън показва на Гарфънкъл няколко от песните, които е написал във фолк стил: ''„Sparrow“'', ''„Bleecker Street“'' и ''„He Was My Brother“'', която по-късно е посветена на Андрю Гудман, техен приятел и съученик на Саймън в Куинс Колидж, който е убит в окръг [[Нешоба]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]], на 21 юни 1964 г., заедно с други двама активисти на движението за граждански права. Албумът ''„Wednesday Morning, 3 A.M.“'', записан за компанията [[Калъмбия Рекърдс]], включва още две оригинални песни от Саймън и е издаден на 19 октомври 1964 г., но първоначално не жъне успех. След издаването на албума Саймън се мести във [[Великобритания]], където изпълнява музика във фолк клубове. Докато Саймън е в [[Англия]], песента ''„The Sounds of Silence“'' от албума ''„Wednesday Morning, 3 A.M.“'' започва да се излъчва по радиостанции във [[Флорида]] и [[Бостън]]. Продуцентът на дуета Том Уилсън използва студийната група на [[Боб Дилън]], за да дублира електрически китари, бас и барабани върху оригиналния запис на ''„The Sounds of Silence“'', след което издава песента като сингъл в новия стил [[фолк рок]] и за изненада на Саймън тя влиза в Топ 40. През септември 1965 г. Саймън чува, че песента е влязла в класациите докато изпълнява в датски клуб.