Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю: Разлика между версии

Завръща се в Ангола през 1925 г.<ref name="EB" />, където започва работа в най-голямата компания за добив на [[:диамант]]и "Diamang" в североизточната част на страната. Това му дава възможност да опознае традиционния живот на кореннатакоренното население и да прави [[Етнография|етнографски]] проучвания. След това работи като младши чиновник в колониалната администрация. По-късно става журналист в столицата Луанда и главен редактор на вестник "Diário de Luanda"<ref name="WP">[http://pt.wikipedia.org/wiki/Fernando_Monteiro_de_Castro_Soromenho Wikipédia (Português )]</ref> и седмичника "Humanidade".<ref name="EB" /> Посвещава голяма част от творчеството си като журналист и писател на борбата за [[Човешки права|правата на човека]]. През 1937 г. се завръща в Лисабон и сътрудничи на редица вестници - "Diário Popular", "A Noite", "Jornal da Tarde", "O Século", "Seara Nova", "O Diabo", "O Primeiro de Janeiro", "Dom Casmurro".<ref name="EB" /><ref name="ИЧЗ" /><ref name="WP" /> През 1943 г. създава собствена [[Издателство|издателска къща]].<ref name="EB" />

През 1949 г. се жени за Мерседес де ла Куеста в Аржентина. Изнася много лекции в различни държави за Ангола и нейната култура. През целия си живот се занимава активно с етнографски изследвания и проучвания на анголските народинародностни групи. През 1960 г. заради критики към режима на [[Антонио ди Оливейра Салазар |Антонио Салазар]] и за да избегне предстоящия арест, заминава в изгнание във [[:Франция]]. По-късно отпътува за [[:САЩ]], където става професор в Университета на [[:Уисконсин]] и води курс по португалски език и литература. През 1961 г. се завръща във Франция и работи в списание, свързано с борбата на африканските народи за независимост. През декември 1965 г. се премества в [[:Бразилия]]. Там преподава във факултетите по [[:философия]] в [[:Сао Пауло]] и [[:Араракуара]]. Умира на 18 юни 1968 г. в гр. Сао Пауло, Бразилия.<ref name="EB" /><ref name="WP" />

През целия си живот се занимава с етнографски изследвания на Ангола и е основател на Центъра за африкански изследвания в университета на Сао Пауло в Бразилия.<ref name="KS" /> Първата му работа е сборникът "'''Няри – драмата на чернокожите'''" ''(Nhárí: O Drama da Gente Negra)'' (1938 г.), публикуван в Луанда през 1938 г.<ref name="AT" /> В него разказва за живота на обикновеното африканско общество и миналото на Ангола.<ref name="EB" /><ref name="ИЧЗ" />