Месимер: Разлика между версии

| име-гр = Μεσημέρι

| flag_reg = Flag of Greek Macedonia.svg

|картинка=Dimos Edessas.png

|север= 41.1550

===В Османската империя===

В края на 19 век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в селото живеят 880 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_04.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.149.]</ref>

Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]]. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученика и гръцко с 4 учители и 100 ученика.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.</ref>