Иван Лепьохин: Разлика между версии

Роден в Санкт Петербург в семейство на войник от Семьоновския полк. През 1751 постъпил в Петербургската Академическа гимназия, директор на която по това време е известния руски пътешественик [[Степан Крашенинников]]. През 1762 е изпратен в Страсбургския университет, след завършването на който през 1767 се завръща в [[Русия]] с диплома за доктор по медицина. По пътя за родината няколко месеца пребивава в Лейденския университет в [[Холандия]]. През 1768 е избран за адъюнкт (преподавателска степен близка до доцент) по естествена история в Петербургската Академия на науките, а след три години (1771) става академик. От 1774 е директор на Ботаническата градина на Петербургската Академия на науките.

 

През 1768 изследва северната част на [[Приволжско възвишение|Приволжското възвишение]] (370 м) близо до 55ºс.ш., левите притоци на Волга – Голям Черемшан (407 км) и Сок (375 км), Соколовите планини (282 м, покрай левия бряг на река [[Сок (река)|Сок]]) и възвишението Сокски Яр (317 м). <br />

През пролетта на 1769 покрай десния бряг на [[Волга]] изследва Белите планини (334 м, част от [[Приволжско възвишение|Приволжкото възвишение]]). Спуска се по [[Волга]] и се насочва на изток към устието на река [[Урал (река)|Урал]] през пустинята Рън-Пески и се изкачва по [[Урал (река)|Урал]] до [[Оренбург]]. <br />

През пролетта на 1770 се изкачва по река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] (1430 км) до [[Ишимбай]], на 54º с.ш. и изследва част от хребетите на [[Урал]], в т.ч. [[Ямантау]] (1640 м), а по-на североизток – масива [[Иремел]] (1582 м) и хребета [[Аваляк]] (1586 м). След това изследва изворите на река [[Урал (река)|Урал]] около връх Круглая (1020 м) и реките [[Уй]] (462 км) и [[Миас (река)|Миас]] (658 км), добира се на север до [[Екатеринбург]], завива на запад до [[Кунгур]] и след това, на 58º с.ш. на юг и достига до река [[Юрюзан]] (454 км) на 55º с.ш. Изследва хребетите [[Зигалга]] (1425 м) и [[Уренга]] (1198 м) и през [[Златоуст]] се завъръща в [[Екатеринбург]], където зимува. <br />

През лятото на 1772 близо до Зимния бряг на [[Бяло море]] изследва Мудюгския остров (64º 54` с.ш., 40º 15` и.д.), Летния бряг, три от [[Соловецки острови|Соловецките о-ви]] и покрай Карелския бряг достига до дъното на [[Кандалакшски залив|Кандалакшкия залив]]. По река Нива (36 км) се изкачва до езерото [[Имандра]] (812 кв.км), като покрай левия бряг на реката открива възвишение с височина до 785 м. Покрай Кандалакшкия и Терския брегове се добрира до устието на река [[Поной]], след това пресича най-тясната част на [[Бяло море]] и в [[Мезенски залив|Мезенския залив]] изследва остров [[Моржовец]] (66º 43` с.ш., 42º 35` и.д., 110 кв.км). Изследва Абрамовския и Конушинския брегове, [[Кулойски залив|Кулойския залив]], устието на река [[Мезен (река)|Мезен]] и река Нес (66º 39` с.ш.). От изворите на последната се добира до река [[Вижас]] и по нея се спуска до [[Чески залив|Чешкия залив]] (67º 30` с.ш., 46º 30` и.д.), като по този начин пресича Канинската тундра. Изследва западния и северния бряг на Чешкия залив, пресича п-ов [[Канин (полуостров)|Канин]] по реките Чьоша и Чижа и през октомври се добира до [[Архангелск]]. <br />

През 1773 изследва [[Прибалтика]] и [[Белорусия]].

 

 

От 1783 и до смъртта си на 6 април 1802 Лепьохин е несменяем секретар на Петербургската Академия на науките. По същество той става първият учен-изследовател на Североизточна Европа. Характерните за него смели за това време изводи за постоянното изменение на земната повърхност, а също свойствата на растенията и животните под въздействието на околната среда, за дълго време напред определили развитието на естествените науки в Русия.

[[Категория:Руски изследователи]]

[[Категория:Изследователи на Европа]]