Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| описание = руски офицер
| наставка =
| роден-дата = [[27 декември]] [[1848]] (нов стил [[8 януари]] [[1849]])
| роден-място = [[Николаев]], [[Русия]]
| починал-дата = [[13 април|31 март (13 април)]] [[1904]]
| починал-място = до [[Порт Артур]]
}}
 
'''Степан Осипович Макаров''' е руски офицерфлотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], учен-теоретик на военноморското дело.
 
== Биография ==
Степан Макаров е роден през 1848 г. в Русия. Семейството е на офицер. Продължава семейната традиция и завършва Морско училище в гр. Николаевск на Амур през 1865 г. Военно завание ''мичман''. Служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]]. През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велики княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]]. След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
=== Ранни години ===
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех. <br />
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.<br />
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].<br />
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където служи до 1876.
 
=== Кариера ===
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".<br />
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].<br />
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.<br />
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
Степан Макаров е роден през 1848 г. в Русия. Семейството е на офицер. Продължава семейната традиция и завършва Морско училище в гр. Николаевск на Амур през 1865 г. Военно завание ''мичман''. Служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]]. През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велики„Велик княз Константин“, на който е командир и е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]]. След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
 
След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
 
== Източници ==