Разлика между версии на „Степан Макаров“

редакция без резюме
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], учен-теоретик на военноморското дело.
 
== БиографияРанни години ==
=== Ранни години ===
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех. <br />
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.<br />
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].<br />
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където служи до 1876.<br />
 
=== Кариера ===
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".<br />
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].<br />
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.<br />
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир и е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].
 
=== Кариера ===
След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
=== Служба в Черноморския флот 1876-1882 ===
През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир и е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].<br />
На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания на протока Босфор и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.
 
=== Служба в Балтийския флот 1882-1894===
През февруари 1882 е приведен в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в Русия.<br />
На 17 септември 1885 е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море|Егейско морета]] (1886-1888).<br />
На 1 януари 1890 за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.<br />
През октомври 1892 патентова ново откритие - бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
 
=== Служба в Средиземноморския флот 1894-1896 ===
На 7 ноември 1894 е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896, като по този начин извършва второ околосветско пътешествие.
 
=== Експедиционна дейност ===
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава м Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].<br />
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш. <br />
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в Баренцево море и изследвал бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]]. След завръщането си от Арктика е повишен във военно звание вице-адмирал.
 
=== РанниПоследни години ===
Петдесет и пет години отмерила живот на Макаров съдбата. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот, морската слава на Русия.<br />
На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на Русия по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
 
== Памет ==
Неговото име носят град, връх и река на остров [[Сахалин]]; залив и провлак в [[Курилски острови|Курилските о-ви]]; два залива и остров в [[Карско море]]; залив, два носа и полуостров на [[Нова Земя]]; залив в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]]; ледник в [[Шпицберген]]; подводен връх в [[Охотско море]]; подводен връх в [[Тихия океан]]; подводна котловина в [[Северния ледовит океан]]; Държавната Морска Академия в [[Санкт Петербург]]; Националния университет по корабостроене в град [[Николаев]], [[Украйна]]; Тихоокеанския военноморски институт във [[Владивосток]]; няколко улици в различни градове на [[Русия]] и [[Украйна]]; няколко кораба през различни години в [[Русия]] и [[СССР]].
 
== Съчинения ==
* Об обмене вод Черного и Средиземно-го морей /1885/;
* "Витяз" в Тихий океан /т. 1-2, 1894/;
* Об исследования Северного Ледови-того океана, СПБ, 1897;
* Ермак“ во льдах, ч. 1-2, СПБ, 1901.
== Източници ==
* К а н е в с к и й, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
* Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106
* 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
 
{{СОРТКАТ:Макаров, Степан Осипович}}
[[Категория:Руски офицери]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Изследователи на Европа]]
 
[[cs:Stěpan Makarov]]
[[uk:Макаров Степан Осипович]]
[[zh:斯捷潘·馬卡羅夫]]
 
{{Превод от|ru|Макаров, Степан Осипович|}}