'''Битката при Екши Су''' или '''Битката при Суровичево''' ({{lang-el|Μάχη του Σόροβιτς}}) е [[битка]] отмежду [[Балканскагръцки война|Балканскатаи война]]турски войски, която се води на [[24 октомври]] [[1912]] (стар стил), по време на [[Балканска война|Балканската война]].
След [[Сражение при Сарандапоро|Битката при Сарандапоро]] гръцката Пета дивизия на Тесалийската армия настъпва в направлението [[Кожани]] - [[Лерин]] - [[Битоля]]. На 14 октомври дивизията влиза без бой в Кожани, а надва дни 16по-късно разбива слабата турска 18-та дивизия (1800 души) при [[Биралци]]. Чети на [[ВМОРО]] попречват на 18 турска дивизиятурците да задържизадържат височините над [[Екши Су]] и към 20 ноемвриоктомври гръцката 5-та дивизия стига до [[Баница (Ном Лерин)|Баница]].
Междувременно османското командване съсредоточава своя 6VI корпус с обща численост от 7 900 души от Битоля към Лерин.
На 21 октомври и двете страни се готвят за настъпление - турците в района на Баница, а гърците към района на Лерин. Битолската дивизия на 6VI корпус посреща настъпващата към [[Негован (Ном Лерин)|Негован]] гръцка колона и я разбива, което спира настъплението и на другите две гръцки колони. След няколко малки атаки и контраатаки в следващите дни сутринта на 24 октомври няколко турски табора настъпват през блатото южно от Екши Су и излизат в гръб на гръцките части, като унищожават една батарея и мостовата рота. Без да окажат почти никаква съпротива полковете на 5-та дивизия започват да отстъпват безредно начело с щаба. Бягащите части са задържани едва в района на Кожани.
След победата 6VI корпус се насочва обратно на север, за да вземе участие в отбраната на Битоля.<ref>„Балканската война 1912 - 1913“, Държавно военно издателство, София, 1961, стр.341-345.</ref>
