Стенско (дем Нестрам): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
| име-гр = Στενά
| flag_reg = Flag of Greek Macedonia.svg
| картинка=Dimos Nestoriou New.png
| север=40.7667
| юг=40.1333
Ред 12:
| дължина=21.0369
| точка={{PAGENAME}}
| описание=Стенско на картата на{{Br}} Демдем [[Нестрам (дем)|Нестрам]], Ном [[Костур (ном)|Костур]]Костурско
| област = Западна Македония
| ном = Костур
Ред 25:
| герб =
| геообласт = Нестрамкол
| геообласт-препратка = Нестрам (дем)Нестрамкол
| община-дем = дем
| подравняване-карта = дясно
}}
 
'''Стенско''' (изписване преди 1945 година '''Ст{{Уникод|&#x463;}}нско''', {{lang-el|Στενά}}, ''Стена'', до 1926 година ''Στένσκο'', ''Стенско'', [[катаревуса]]: ''Στένσκον'', ''Стенскон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171713 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στέντσκον -- Στενά]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], Демчаст от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), Ном [[Костур (ном)|Костур]], Областобласт [[Западна Македония]]. Според преброяването от 2001 година селото има 3 жители, но според официалния сайт на Дем Нестрам е без жители.<ref>[http://www.nestorio.gr/ Δήμος Νεστορίου]</ref>
 
== География ==
Ред 36:
 
==История==
=== В Османската империя ===
В 15 век в село ''Стипенче, Костурско'', което може би е Стенско, са отбелязани поименно 115 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Стенче'' е споменато с 22 семейства на ''Татуш, Никола, Гон, Гон, Пал, Райос, Гин, Лазор, Толе, Папа Герг, Минкул, Мартин, Гон, Андрия, Михо, Янос, Нико, Герго, Никола, Райко, Лубне и Димо'', и три вдовици ''Стана, Мара и Дела''. Общият приход за империята от селото е 1&nbsp;260 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 97</ref>.
 
В края на 19 век Стенско е чифлик в [[Хрупища|Хрупишка]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година ''Ст{{Уникод|&#x463;}}нско'' има 126 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“.статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref> В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Нестрам приемат върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
 
Цялото население на Стенско е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Стенеско'' има 144 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne"., Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
 
Гръцка статистика от 1905 година представя Стенско като изцяло гръцко - със 170 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/081.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena.]</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Христо Силянов, Христо. „ОсвободителнитеОсвободителните борби на Македония“Македония, том II, София, 19931943, стр. 220.]</ref>
 
Според Георги Константинов Бистрицки Стенско преди Балканската война има 7 български къщи.<ref>Бистрицки,. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.</ref>
 
=== В Гърция ===
СледПрез [[БалканскаБалканската война|Балканската селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война]] Стенсков 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Стена (в превод ''теснини'').<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> По време на германската окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските и от заместилите ги германски окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото отново пострадва силно и на практика е напуснато от жителите си. 65 деца от Стенско са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/081.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena.]</ref>
 
=== Преброявания ===
===Официални преброявания===
* [[1913]] - 145 души
* [[1920]] - 130 души
Line 59 ⟶ 61:
* [[1991]] - 2 души
 
== Личности ==
; Родени в Стенско
* {{MKD-флаг}} [[Георги Ганзовски]] (1924 - ), юрист от Република Македония
Line 65 ⟶ 67:
* {{BGR-флаг}} [[Атанас Кършаков]] (1880 - 1907), български революционер
 
== Външни връзки ==
{{el икона}} [http://www.nestorio.gr/ Официален сайт на Дем Несторио]
 
== Бележки ==
<references/>
 
 
{{Дем Нестрам}}
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:Села в Номдем КостурНестрам]]
[[Категория:Исторически села в Западна Македония]]
 
[[mk:Стенско]]