ФК Лига де Кито: Разлика между версии

През [[1954]] г. аматьорската футболна асоциация на Пичинча се трансформира в професионална и започва да организира професионално първенство за отборите от Кито и [[Амбато]]. Това е ''Кампеонато Професионал Интерандино'', който заедно със стартиралия четири години по-рано ''Кампеонато Професионал де футбол де Гуаякил'' представлява най-високото ниво на футбола в страната. Победителите в тях обаче не се водят като ''шампиони на Еквадор'' до [[1957]] г., когато първите два (по-късно четири) отбора от всяко първенство започват да играят мачове помужду си за тази титла. ЛДУ не успява да спечели този финален турнир, въпреки че доминира в Интерандино с шест титли (1954, [[1958]], [[1960]], [[1961]], [[1966]], [[1967]]) и пет втори места. Първите чужденци в отбора идват в края на [[50-те]] и през [[60-те]] години - след тях са бразилецът [[Жозе Гомеш Ногейра]], чилиецът [[Роман Сото]] и парагваецът [[Хосе Мария Окампо]] и уругваецът [[Франсиско Бертоки]].

 

 

През [[1967]] г. вместо регионални турнири започва да се организира едно общонационално първенство - [[Серия А (Еквадор)|Серия А]]. ЛДУ се започва участието си в него през [[1968]] г. и само година по-късно триумфира за първи път в историята си като шампион на Еквадор. В този шампионски отбор освен Жозе Гомеш Ногейра и Франсиско Бертоки личат имената на [[Хорхе Тапия]], [[Армандо Лареа]], [[Карлос Риос]], [[Сантяго Але]], [[Енрике Портия]] и [[Рамиро Тобар]]. Успехът осигурява на ЛДУ правото на участие в турнира Копа Либертадорес, където достига втората фаза, а Бертоки и [[Оскар Мас]] от [[Ривър Плейт]] стават голмайстори с по 9 гола. Успехите на ЛДУ обаче не траят дълго - през [[1972]] г. отбърт завършва на предпоследно място в осемчленната Серия А и тъй като в нея има място само за четири отбора от провинция Пичинча, трябва да играе плейоф срещу най-добрият отбор от Пичинча в [[Серия Б (Еквадор)|Серия Б]] - [[Клуб Депортиво Универсидад Католика дел Екуадор|Универсидад Католика]]. ЛДУ губи мача и изпада в Серия Б, а след това и в по-долна дивизия. През [[1974]] г. отборът отново е в Серия А и дори успява да спечели втората си шампионска титла, а година по-късно - и третата. При съответните участия в Копа Либертадорес тимът стига два пъти до полуфинал. В основата на тези поредни успехи са колумбийският треньор [[Лионел Монтоя]] и играчите [[Поло Карера]], [[Оскар Субия]], Хорхе Тапия, [[Густаво Тапия]], [[Валтер Маесо]], [[Хуан Карлос Гомес]], [[Рамиро Тобар]], [[Хуан Хосе Перес]] и [[Роберто Сусман]].