Български народни инструменти: Разлика между версии

 

В българската народна музика се използват 5 основни народни инструмента -[[кавал]], [[гайда]], [[гъдулка]], [[тамбура]] и [[тъпан]], както и характерни за отделни фолклорни области като [[тарамбука]],[[дудук]],[[овчарска свирка]],[[двоянка]],[[окарина]],[[хармоника]],[[цафара]],[[бръмбазък]],[[чан]]oвe,[[зурна]] и др. Някои от инструментите са характерни за почти цялата територия на България ,а други са съсредоточени в определена фолклорна област. Така например тарамбуката и зурната са характерни само са пиринската фолклорна област,/зурната дори само в Петричкия район/,хармониката само за добруджанската фолклорна област,бръмбазъка за шопско,чановете за Родопите,цафарата за северозапада и т.н. Материалите,от които са произвеждани тези инструменти са най-често дърво,кожа,в отделни случаи при струнните волски или конски косъм, метал при бръмбазъка и чановете,глина при окарината , а хармониката има много по-сложно устройство и е направена от повече материали. Повечето от народните инструменти са духови /кавал,гайда,дудук,овчарска свирка,двоянка,окарина,цафара,зурна/. Към струнните се причисляват гъдулката/струнни лъкови/ и тамбурата и бръмбазъка/струнни дърпащи/, а към ударните-тъпан,тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент.Хармониката в Добруджа наподобява акордеон, но в десния мануал вместо клавиши са конструирани бутони/копчета/. Подробно описание на инструментите ще намерите в разделите за отделните фолклорни области.

[[Категория:Българска народна музика]]

[[Категория:Музикални инструменти]]

 

{{музикален инструмент-мъниче}}