Слимнища: Разлика между версии

| картинка=Dimos IonosOrestidos DragoumiNew.pngPNG

| описание=Местоположение на {{PAGENAME}}{{Br}} вна Демкартата [[Йон Драгумисна (дем)|Йон Драгумис[[Орестида]], Ном [[Костур (ном)|Костур]]Костурско

| дем = Йон Драгумис Орестида

| дем-препратка = Йон Драгумис (дем)Орестида

'''Слимнища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Слимнишча''', {{lang-el|Μηλίτσα}}, ''Милица'', до 1926 година ''Σλήμιστα'', ''Слимиста'' или ''Σλήμιτσα'', ''Слимица'' <ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169470 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σλήμιτσα -- Μηλίτσα]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в Дем [[Йон Драгумис (дем)|Йон Драгумис]], Ном [[Костур (ном)|КостурОрестида]], Областобласт [[Западна Македония]] с 382 жители.

== География ==

== История ==

В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на 15 век ''Слимища'' е споменато с 41 глави на семейства и четирима неженени: ''Свещеникът Пандино, Джон, Йорко, Михо, Йорко, Богдан, Андрия, Джурко, Алекса, Димо, Михо, Сирос, Яно, Борко, Тодор, Васил, Яно, Джурко, Лазор, Мано, Йован, Димо, Величко, Стефан, Яно, Михо, Джурко, Ивгеч, Борко, Стефан, Стамат, Михо, Никола, Михо, Никола, Йорко, Йорко, Коста, Иврето, Михал, Васил, Яно, Стефан, Яно и Томаки'', и шест вдовици ''Добра, Гюра, Кала, Зуя, Добра и Добра''. Общият приход за империята от селото е 2&nbsp;906 [[акче]]та<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 90</ref>.

В 19 век Слимнища е на самата южна българска етническа граница. В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Слимнища:

{{цитат|С. Слимища с 60 български къщи, 76 семейни двойки и 153 нуфузи. Занимание на жителите: мелничарство, плетене на рогозки... тук има една църква и свещеник; в това село живеят и няколко семейства цигани.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 141.</ref>}}

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Слимнища'' има 150 жители [[българи]] и 150 [[гърци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“.статистика, София, 1900, стр. 267.]</ref> В началото на 20 век Слимнища [[Цариградска патриаршия|патриаршистко]] село. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Слимнища има 320 българи патриаршисти [[гъркомани]] и в селото функционира гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne"., Paris, 1905, ррp. 180-181.</ref>

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко със 750 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/007.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Militsa.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Слимнища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 35 гръцки къщи.<ref>Бистрицки,. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>

[[Категория:Села в Номдем КостурОрестида]]