Разлика между версии на „Руско-турска война (1877 – 1878)“

редакция без резюме
м
== Навечерието на войната ==
 
Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на [[Източен въпрос|Източния въпрос]]. В [[Босна и Херцеговина]] започва антиосманско въстание, предизвикано от общата ''криза'' на финансово съсипаната [[Османска империя]]. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През 1876 г. се води [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турска война]], а на [[20 април]] започва [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в България.
 
Събитията засилват имперските амбиции на [[Велики сили|Великите сили]]. На 26 юни/8 юли 1876 г. [[Александър Горчаков]] и [[Гюла Андраши]] подписват [[Райхщадско споразумение|Райхщадското споразумение]], с което си разделят [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] на сфери на влияние. Едновременно, Русия подготвя стратегически план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. [[Априлско въстание|Бруталното потушаване на Априлското въстание]] предизвиква широк отзвук в цяла [[Европа]] в подкрепа на българската национална кауза. През м. август 1876 г. османската армия нанася поражение на сръбските сили. Рязко намаляват възможностите за мирно решаване на кризата.
 
В резултат през м. декември 1876 г. е свикана [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]]. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на Босна и България. ОсманскияОсманският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова [[конституция]], гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.
{{основна|Цариградска конференция}}
С дипломатически преговори, през м. януари 1877 г. Русия осигурява [[Райхщадско споразумение|ненамесата на Австро-Унгария]] в бъдещи военни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина след войната. Останалите Сили са блокирани от силната обществена подкрепа в цяла [[Европа]] за българската национална кауза, както и от вътрешни проблеми. През м. април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна [[Бесарабия]] (под руска власт и в периода 1812-1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна [[Добруджа]] към Румъния след войната.
 
[[Картинка:Alex2.jpg|200|ляво|мини|император Александър II]]
Османското правителство отхвърля [[Лондонски протокол (1877)|Лондонския протокол]] на [[Велики сили |Великите сили ]] с предложения за реформи в [[Османска империя|Османската империя]]. В отговор на 12/[[24 април]] [[1877]] г., с издаден в [[Кишинев]] ''Манифест'' на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], Русия [[Обявяване на Руско-турската война (1877-1878)|обявява война на Османската империя]].
 
За участие във войната са привлечени [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]]. В състава на [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Въоръжените сили на Русия]] е [[Българско опълчение|Българското опълчение]] (12 Опълченски [[дружина|дружини]]) и финландска част ([[Трети стрелкови финландски батальон|Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк]]) .
 
==Разположение на силите==
===Османска империя===
 
[[Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)|Османските сили]] (командир, [[Абдул Керим Надир паша]]) имат в началото на м. юни 280&nbsp;000&nbsp;войника на Балканския полуостров. От тях 190 &nbsp;000 за преки действия срещу Русия, както и предимството на изградени преди войната [[Четириъгълник на крепостите|крепости]]. Те разполагат и с пълен контрол в [[Черно море]] и патрулни кораби по р. Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от [[Великобритания]] и [[САЩ]], артилерийско въоръжение от [[Германия]]<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 65-68</ref>. За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70 70nbsp;000 войника (командир, [[Ахмед Мухтар паша]]).
{{основна|Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)}}
{{основна|Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)}}
 
[[Картинка:Pereprava cherez Dunaj.jpg|325px|ляво|мини|Десанта при Свищов, художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на р. [[Дунав]] и я минира<ref>Освободителната война 1877-1878,С.,1986,Хроника на войната, с. 7,8,9,10</ref>. Създадена е възможност за пресичането и&#768; във всяка точка. На 10/[[22 юни]] [[Долнодунавски отряд|Долнодунавският отряд]] под командването на генерал-лейтенант [[Аполон Цимерман]] [[Десант при Галац|форсира р. Дунав между Галац и Браила]] и заема [[Северна Добруджа]]. На 12/[[24 юни]] руската артилерия започва да обстрелва [[Русе]] и [[Тутракан]], с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат р. Дунав в този район.
На 15/[[27 юни]], руски части (командир, генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]), извършват [[Битка при Свищов|десант през р. Дунав при Зимнич - Свищов]]. Създаден е сигурен плацдарм. Инженерните части (комндир генерал-майор [[Александър Деп]]) построяват два понтонни моста при [[Свищов]] и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг.<ref>Освободителната война 1877-1878,ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 10,87,134,162</ref> В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус (командир, [[Осман паша]]) да се предвижи в направление [[Видин]] - [[Никопол]] и атакува флангово от запад руските сили. На [[Източнодунавска армия|Източнодунавската армия]] от района на ''[[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен]]'' (командир, Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]) е заповядано да застраши от изток руските сили.
 
Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на :
* [[Западен отряд]] (35&nbsp;000 войника) , командир, генерал-лейтенат [[Николай Криденер]]
* [[Русчушки отряд]] (70&nbsp;000 войника) , командир, престолонаследника [[Александър III (Русия)|Александър Александрович]]
* [[Преден отряд]] (12&nbsp;000 войника) , командир, генерал-лейтенат [[Йосиф Гурко]] , включва Българското Опълчение.
[[Картинка:Boj u Ivanovo-Chiflik.jpg|right|325px|thumb|Боят при Иваново чифлик, художник Павел Ковалевски]]
Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986,с. 158-159</ref>.
 
На 25 юни/[[7 юли]] части от Предния отряд влизат във [[Битка при Велико Търново|Велико Търново]], а на 2/[[14 юли]] преминават [[Стара планина]] през Хаинбоазкия проход. На 7/[[19 юли]] е установен контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], имащ значение за връзките между Северна и Южна България (вж. [[Шипченска битка (юли 1877)]]. С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори превзема Стара Загора.
 
На 4/[[16 юли]] Западният отряд успява да превземе Никопол (вж. [[Битка при Никопол (1877)|Битка при Никопол]]). Придвижващият се към града [[Осман паша]] е принуден да се насочи към [[Плевен]]. По-малко от 24 часа след пристигането му е атакуван от руски сили. Осман паша организира успешна отбрана и отблъсква две руски атаки с цената на значителни жертви от двете страни (8/[[20 юли]] и 18/30 юли) (вж.[[Обсада на Плевен]]). Получава подкрепления и корпусът прераства в [[Западна османска армия (1877)|Западна армия]]<ref> Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900
[[Картинка:Zahvat grivickogo reduta.jpg|мини|325px|Атака на Гривишкия редут, художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
 
Русчушкият отряд постига равновесие на силите с най-мощната османска групировка, Източнодунавската армия, в района на [[Четириъгълник на крепостите|Четириъгълника на крепостите]] [[Русе]]-[[Силистра]]-[[Варна]]-[[Шумен]]<ref>Обзор действий Русчукского отряда, В:ВСб., 1879,6
</ref>.
[[Картинка:Defending the banner at Stara Zagora.jpg|ляво|мини|325px|Борбата за Самарското знаме при Стара Загора, художник Пeтър Морозов]]
Междувременно османското командване прехвърля от [[Албания]] 20 хиляден Армейски корпус (командир, [[Сюлейман паша]]). Усилен с други части, формира [[Централна армия]], която трябва да се съедини с войските блокирани в [[Плевен]] и да проведе контранастъпление. На 19/[[31 юли]] се води ожесточена [[Битка при Стара Загора|битка при Стара Загора]], вследствие на която градът пада в ръцете на османците. В сраженията се отличава [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Особено героична е защитата на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]<ref>Вълков Георги, Българското опълчение, София, 1983</ref>. След превземането на града от редовната османска армия са извършени масови зверства спрямо мирното българско население по долината на р. [[Тунджа]]<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 55</ref>. Независимо от успехите в битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]] и [[Битка при Джуранли|Джуранли]], Предният отряд се оттегля към [[Стара планина]] и се укрепява на [[Шипченския проход]].
 
През настъпателния период главните руски сили са ангажирани с осигуряването на източния и западния фланг. Провален е османският план за едновременен двоен флангови удар. Същевременно дълбокото проникване на Предния Руски отряд в Южна България предизвиква появата на театъра на военните действия на Централната армия. Османските сили продоляват първоначалния смут и дезорганизация<ref>Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878, М., 1957.</ref>. Западната и Централната армия предприемат активни действия, чиято цел е да се съединят и преминат в контранастъпление<ref>Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, Хроника на войната,с. 7-40</ref>.
 
===Борба за надмощие (август—декември 1877)===
Характерна черта на периода е провеждането на голямо-мащабни операции, в хода на които се решава изходът на войната<ref>Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 52</ref>.
 
''Епопеята на Шипка'', осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България, съединяването и&#768; със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския прохода се отличава [[Шипченски отряд|Шипченският отряд]]. В състава му е [[Българско опълчение|Българското опълчение]]<ref>Дойнов Стефан, Българската общественост и Руско-турската освободителна война (1877-1878), София, 1978</ref>. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор [[Николай Столетов]] и подкрепленията от части на [[Южен отряд|Южния отряд]] (командир, генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната (вж. [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]]<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978,с. 132-147</ref>.
[[Картинка:Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg|ляво|325px|мини|Позиция на Шипка, художник Василий Верешчагин]]
Неуспешните атаки за [[Обсада на Плевен|превземане на Плевен]] блокират настъплението на Руската армия. Към града са насочени [[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878)|поисканите от Румъния подкрепления]]. След нов неуспешен опит за превземане на града (26 август/7 септември - 1/13 сетптември), на театърасцената на военните действия пристига извиканияизвиканият от Русия генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Под негово командване се извършват обсадни действия около Плевен. Наложен е плътен блокаден пръстен. <ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978,с. 170-175</ref>/. (вж. [[Битка при Ловеч]], , [[Битка при Горни Дъбник]], [[Битка при Телиш]], [[Битка при Враца]], [[Битка при Оряхово]], [[Битка при Тетевен]], [[Битка при Арабаконак]] и [[Битка при Елена]]). Започва дълга борба за изтощаване. Принуден от липсата на продоволствие, на 28 ноември/[[10 декември]] Осман паша се опитва да пробие обсадата в района при моста на р. [[Вит]]. Претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.
 
На Източния фронт руските сили налагат волята и стратегическия си план в битките при [[Битка при с. Езерче|Езерче]], [[Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]] и [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка-Тръстеник]]<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978,с. 223-230</ref>.
 
[[Картинка:Shipka field.jpg|мини|325px|Бойното поле при Шейново, художник Василий Верешчагин]]
Действуващата Руска армия, наброяваща 314&nbsp;000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на [[Стара планина]] при много трудни зимни условия. Участват и [[Български доброволчески чети|Българските доброволчески чети]]. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината (вж. [[Битка при Арабаконак]], [[Битка при Правец]], [[Боевете при Етрополе]]).
 
[[Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|Пръв преминава Западния отряд (командир, генерал-лейтенат Йосиф Гурко)]]. На 23 декември / [[4 януари]] след като разгромява [[Орханийска армия|Орханийската армия]] <ref> Сборник материалов по Руско-турецкой войне на Балканском полуострове, Вып. 1-66, Санкт Петербург,с. 117-118</ref> (командир Шакир паша) [[Битка при София|превзема София]].
 
[[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|Последван е от Южния отряд (командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки)]]. [[Преминаване на Троянския отряд през Стара планина|Преминаването на Троянския отряд (командир, генерал-лейтенант Павел Карцов)]] отвлича вниманието на османското командване от направлението на главният удар <ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978, с. 199-207</ref>. На 28 декември / [[9 януари]], Южния отряд в [[Шейновска битка|Шейновска битка]] обкръжава и пленява Централната армия (командир, Вейсел паша). На османските въоръжени сили са нанесени непоправими загуби.
 
Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България, групировкта на Сюлейман паша. На 4 / [[16 януари]] е превзет [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]], а на 8 / [[20 януари]] руските войски влизат в [[Одрин]]<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978,с. 230-235</ref>.
[[Картинка:Plewen-Denkmal.jpg|150px|дясно|мини|Героите от Плевен. Паметник при Илинските врата в Москва]]
 
== Край на войната ==
 
В началото на 1878 година Действуващата Руската армия е на 20-на км от [[Цариград]]. Победата е пълна. [[Великобритания]] изпраща в [[Мраморно море]] боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на [[Велики сили|Великите сили]] и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени)<ref> Сборник материалов по Руско-турецкой войне на Балканском полуострове, Вып. 1-66, Санкт Петербург</ref> на 19/[[31 януари]] Русия сключва с Османската империя [[Одринско примирие|Одринското примирие]], с което се прекратяват бойните действия.
 
На 19 февруари/[[3 март]] Русия и Османската империя подписват предварителния [[Санстефански мирен договор|Санстефански договор]]. Според него [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]] получават пълна независимост. България се създава като автономно [[трибутарно княжество]]. Територии на Османската империя се поделят между [[Велики сили|Великите сили]].
 
Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Сключеният [[Берлински договор]] между Великите сили и Османската империя е окончателен.
 
Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Сключеният [[Берлински договор]] между Великите сили и Османската империя е окончателен.
 
== Галерия ==
456

редакции