Българско опълчение: Разлика между версии

Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император [[Александър II]] по време на съвещание, в което участват великият княз [[Николай Николаевич]] и военният министър генерал [[Дмитрий Милютин]]. На [[17 април]] [[1877]] г. ([[нов стил]] [[29 април]] [[1877]] г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.

Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7  400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.

Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворитерно общество]] в [[Румъния]] и Славянските благотворителни комитети в [[Русия]]. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.

За началник на Българското опълчение е назначен [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]. Началник-щаб е [[полковник]] Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Де Прерадович.

По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна [[дивизия]]. Състои се от 3 [[бригада|бригади]] всяка в състав, 2 [[дружина|дружини]] от по 5 [[рота|роти]].

Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: [[подполковник]] Кесяков, [[капитан]] [[Райчо Николов]], [[поручик]] Делев, Стоянов, Шиваров, [[Атанас Узунов]], [[Димитър Филов]], [[Данаил Николаев]], [[Стефан Любомски]], [[подпоручик]] [[Стефан Кисов]] и [[Аврам Гуджев]]. Назначени са и дружинни лекари: [[Константин Бонев]], [[Сава Мирков]], [[Константин Везенков]], Андрей Богданов, Иван Панов и [[Яков Петкович]].

Жителите на руския гр. [[Самара]] подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града [[Самарско знаме]]. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на [[6 май]] 1877 г. в опълченски лагер край гр. [[Плоещ]] на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил [[Пьотър Алабин]]. На него са образите на " Иверската Богородица" и "[[Св. св. Кирил и Методий]]" (днес се съхранява във [[Национален военноисторически музей в София|Военно-историческия музей в София]]). След форсирането на [[Дунав|река Дунав]] започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз [[Владимир Черкаски]]. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към [[Преден отряд|Предния отряд]] на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Участва в боевете при [[Търново]], [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]].

В началото на м. август 1877 г. е придадено към [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]]. Изнася основната тежест наред с XXXV- и Брянски Пехотен полк и XXXVI- и Орловски Пехотен полк на [[Шипченска битка (август 1877)|епичната отбрана на Шипченския проход]]. След затихване на боевете при вр. [[Шипка (връх)|Шипка]] е изтеглено за възстановяване.

Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетапоетът [[Иван Вазов]] посвещава прочутата си ода „[[Опълченците на Шипка]]“.

* [[Кръстю Маринов]] - X-а Опълченска дружина