Разлика между версии на „Българско опълчение“

м
редакция без резюме
м
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] (1877 - 1878) е сформирането и действията на ''Българското опълчение''.
 
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император [[Александър II]] по време на съвещание, в което участват великият княз [[Николай Николаевич]] и военният министър генерал [[Дмитрий Милютин]]. На [[17 април]] [[1877]] г. ([[нов стил]] [[29 април]] [[1877]] г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.
 
Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7  400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.
 
Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворитерно общество]] в [[Румъния]] и Славянските благотворителни комитети в [[Русия]]. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.
 
===Състав===
За началник на Българското опълчение е назначен [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]. Началник-щаб е [[полковник]] Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Де Прерадович.
 
По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна [[дивизия]]. Състои се от 3 [[бригада|бригади]] всяка в състав, 2 [[дружина|дружини]] от по 5 [[рота|роти]].
 
Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник [[Леонид Вяземски]], III-а полковниик [[Михаил Толстой]].
Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски, XII-а майор Корниловеч.
 
Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: [[подполковник]] Кесяков, [[капитан]] [[Райчо Николов]], [[поручик]] Делев, Стоянов, Шиваров, [[Атанас Узунов]], [[Димитър Филов]], [[Данаил Николаев]], [[Стефан Любомски]], [[подпоручик]] [[Стефан Кисов]] и [[Аврам Гуджев]]. Назначени са и дружинни лекари: [[Константин Бонев]], [[Сава Мирков]], [[Константин Везенков]], Андрей Богданов, Иван Панов и [[Яков Петкович]].
 
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.
 
===Самарско знаме===
Жителите на руския гр. [[Самара]] подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града [[Самарско знаме]]. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на [[6 май]] 1877 г. в опълченски лагер край гр. [[Плоещ]] на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил [[Пьотър Алабин]]. На него са образите на " Иверската Богородица" и "[[Св. св. Кирил и Методий]]" (днес се съхранява във [[Национален военноисторически музей в София|Военно-историческия музей в София]]). След форсирането на [[Дунав|река Дунав]] започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.
 
==Участие във военните действия==
 
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз [[Владимир Черкаски]]. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към [[Преден отряд|Предния отряд]] на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Участва в боевете при [[Търново]], [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]].
 
В началото на м. август 1877 г. е придадено към [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]]. Изнася основната тежест наред с XXXV- и Брянски Пехотен полк и XXXVI- и Орловски Пехотен полк на [[Шипченска битка (август 1877)|епичната отбрана на Шипченския проход]]. След затихване на боевете при вр. [[Шипка (връх)|Шипка]] е изтеглено за възстановяване.
 
[[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|Участва в зимното преминаване на Стара планина в състава на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки)]]. Проявява се в [[Битка при Химитлийски проход|битката при Химитлийски проход]], [[Шейновска битка|атаката на укрепения турски лагер при с. Шейново]] и разгрома на [[Централна армия|Централната армия]]. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на [[Източен отряд|Източния отрад]].
 
Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетапоетът [[Иван Вазов]] посвещава прочутата си ода „[[Опълченците на Шипка]]“.
 
==Опълчението след Освобождението==
* [[Георги Иванов (опълченец, генерал)|Георги Иванов]] - VII-а Опълченска дружина
* [[Стефан Любомски]] - X-а Опълченска дружина
* [[Кръстю Маринов]] - X-а Опълченска дружина
* [[Данаил Николаев]] - V- Опълченска дружина
* [[Иван Сарафов]] - X-а Опълченска дружина
456

редакции