456
редакции
(кат) |
|||
[[Файл:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|дясно|мини|200п|Мемориалът „Бранителите на [[Стара Загора]]“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители]]
'''Самарското знаме''' е [[България|българско]] бойно [[знаме]], един от най-важните военни символи на [[българска армия|Българската армия]]. То е създадено от монахини от град [[Самара]], [[Русия]] и е дарено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Знамето се прочува по време на [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] през лятото на [[1877]] г. Тогава е защитавано от знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му
Знамето е [[коприна|копринен]] трикольор 1,85 на 1,90 метра с [[панславянски цветове|панславянските цветове]] - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на [[Света Богородица]] (според
Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На 18 май 1877 г. в [[Плоещ]] делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо [[Цеко Петков]], който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
{{цитат|Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.}}
''Знаменна рота'' е III-а Опълченска рота
След войната III-а Опълченска дружина
В 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 г. президентът на България [[Георги Първанов]] дарява четвърто копие на знамето на [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. В 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при
Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на [[Ярослав Вешин]] (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на [[Николай Дмитриев-Оренбургски]]. Паметник на Самарското знаме е издигнат край [[Стара Загора]] в Мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".
|
редакции