Разлика между версии на „Самарско знаме“

редакция без резюме
(кат)
[[Файл:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|дясно|мини|200п|Мемориалът „Бранителите на [[Стара Загора]]“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители]]
 
'''Самарското знаме''' е [[България|българско]] бойно [[знаме]], един от най-важните военни символи на [[българска армия|Българската армия]]. То е създадено от монахини от град [[Самара]], [[Русия]] и е дарено на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Знамето се прочува по време на [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] през лятото на [[1877]] г. Тогава е защитавано от знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му :- унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник [[Павел Калитин]], който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се ''Знаменна група'' :- унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.
 
Знамето е [[коприна|копринен]] трикольор 1,85 на 1,90 метра с [[панславянски цветове|панславянските цветове]] - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на [[Света Богородица]] (според някойнякои източници е Иверската икона <ref>филмите и книгата „Българите“ на Пламен Петков</ref>, а според други е Казанската икона <ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/chudesa_po_bojnite_poleta.htm Чудеса по бойните полета, prevoslvavieto.com]</ref>) и на Светите братя [[Кирил и Методий]], рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във [[Византия|византийски стил]] и е изработена по проект на граф Рошфор.
Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На 18 май 1877 г. в [[Плоещ]] делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо [[Цеко Петков]], който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
{{цитат|Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.}}
 
''Знаменна рота'' е III-а Опълченска рота от III-а Опълченска дружина. Носено е в [[Битка при Стара Загора|Битката при Стара Загора]] , битката при [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченскабитката биткапри Шипка]] и [[Шейновска битка|Шейновската битка]].
 
След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона и&#768; в [[Радомир]], от където е последният му знаменосец [[Никола Корчев]]. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София / (дн. [[Национална художествена галерия]] /). В 1946 г. е пренесено в [[Национален военно-исторически музей|Националния военно-исторически музей]], където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
 
В 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 г. президентът на България [[Георги Първанов]] дарява четвърто копие на знамето на [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. В 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
 
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при [[ Стара Загора ]] на [[ 19 юли ]] [[1880 ]] г. се състоялосъстои юбилейно чествуване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена [[ За храброст ]]. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена [[За храброст]], като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена [[За храброст]], като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
 
Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на [[Ярослав Вешин]] (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на [[Николай Дмитриев-Оренбургски]]. Паметник на Самарското знаме е издигнат край [[Стара Загора]] в Мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".
456

редакции