Долмабахче: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: pnb:دولما باغچہ محل
кат
Ред 1:
[[Image:Dolmabahçe Palace on the Bosphorus in Istanbul.jpg|right|250px|Изглед от Босфора]]
'''Долмабахче''' е дворец в [[Истанбул]], намиращ се в европейската част на града. Днес дворецът е [[музей]].
 
'''== Разположение''' ==
ПървоначалноВ миналото Долмабахче е бил залив, в който е акостирала османската флота и, както легендата гласи, дори аргонавтите[[аргонавти]]те. След неговото затлачване тук се създава султанска градина с няколко малки дворци.
 
'''== Предистория''' ==
До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът [[Топкапъ]] в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около пет5 милионамлн. фунта стерлинги, което отговаря приблизително на една четвърт1/4 от годишните постъпления от данъци. Финансирането става чрез печатане на книжни пари. РазправяГовори се, че финансовият министър съобщил на султана, че строежът струва три хиляди и петстотин3500 пиастра /(тогава тридесет и два32 фунта стерлинги/). Всъщност това била сумата, необходима за напечатването на парите.
 
Строежът натоварилнатоварва неимоверно много хазната и допринесълдопринася за това, Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили.
До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът [[Топкапъ]] в средновековен стил. След като контактите с Централна Европа стават по-интензивни и от там са възприети културни стандарти, султанът решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843 г. до 1856 г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлизат на около пет милиона фунта стерлинги, което отговаря приблизително на една четвърт от годишните постъпления от данъци. Финансирането става чрез печатане на книжни пари. Разправя се, че финансовият министър съобщил на султана, че строежът струва три хиляди и петстотин пиастра /тогава тридесет и два фунта стерлинги/. Всъщност това била сумата, необходима за напечатването на парите.
 
Това е исторически първият дворец в [[Османска империя|османската]] столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал [[Мустафа Кемал Ататюрк]].
Строежът натоварил неимоверно много хазната и допринесъл за това, Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили.
 
== Дворец ==
Това е исторически първият дворец в [[Османска империя|османската]] столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал[[Мустафа Кемал Ататюрк]]
Дължината на двореца е 600м600 м, площта е 45 000м2000 м2, има 285 стаи, 6 хамама[[хамам]]а и 68 бани.
 
'''Дворецът'''
 
Дължината на двореца е 600м, площта е 45 000м2, има 285 стаи, 6 хамама и 68 бани.
Фасадата показва класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е в типичен османски стил. В южното крило са представителните помещения, в северното - жилищните помещения, а между двете крила е голямата приемна зала, пред която има зелена площ от 2000м2, а над нея - 36м висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва редовно.
Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си : газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тонат злато и 40 тонат сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само [[кристал]]. В централната зала се намира най-големият полилей в света със 750 крушки, подарък от кралица [[кралица Виктория]].
 
Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския Ренесансренесанс и барок. Днес дворецът е музей.
 
== Фотогалерия ==
Line 33 ⟶ 32:
 
[[Категория:Дворци]]
[[Категория:Музеи в ТурцияИстанбул]]
[[Категория:Забележителности на Истанбул]]
[[Категория:Официални резиденции]]
[[Категория:Османска империя]]
[[Категория:Музеи в Турция]]
 
{{Link FA|tr}}