|
TEO E GAY1
{{Биография инфо
| име=Теодор Мусев
| портрет= Teo_mussev.jpg
| описание=български пианист и органист
| роден-дата=[[7 януари]] [[1938]]
| роден-място=[[Русе]] , [[България]]
}}
== Произход и семейство ==
'''Тео Мусев''' е роден в годините на предвоенния икономически възход в заможно семейство. Той е внук на високопоставен русенски свещенослужител, което също допринася за неговата музикалност. Син е на любителка-певица – първата изпълнителка на ролята на [[Гергана]] ([[Маестро Георги Атанасов]]), племенник на пионера на родното виолончелово изкуство Константин Попов и братовчед на известното сопрано [[Милкана Николова]].
Съпруги: Весела Акабалиева - телевизионна журналистка, Здравка Андреева – музиковедка и радиожурналистка.
Дъщеря: Теодора Мусева
== Ранен период и образование ==
В разкриването и ранното подпомагане на таланта на Тео Мусев взимат най-активно участие семейните приятели пианистът [[Димитър Ненов]], композиторът [[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]] и диригентът [[Добрин Петков]]. Естествено, първостепенна е ролята на клавирните преподавателки Милка Иванова (в Русе), както и [[Величка Савова]] и [[Тамара Янкова]] в София. Но и самият [[Димитър Ненов]] като клавирен педагог и наставник.
Тео Мусев, едва 14-годишен, става победител на [[Общобългарско състезание за инструменталисти|Общобългарското състезание за инструменталисти]] при крайно тежка конкуренция. Развитието на дарбата му продължава в София – в [[Интернат за даровити деца|Интерната за даровити деца]], а после в [[Национална музикална академия|Музикалната академия “Панчо Владигеров”]], която завършва със специалност „[[пиано]]".
Като млада клавирна надежда Мусев бива приет с отворени обятия обратно в родния му град [[Русе]], където майсторството му очевидно е потребно и бива използвано под какви ли не форми. Той бързо става незаменим солист на [[Русенска филхармония|Русенската филхармония]], непрестанен участник на фестивала ''Мартенски музикални дни'' в Русе, акомпанятор на русенските хорове и други ансамбли, преподавател в музикалното училище, дори „най-красивата арфистка” в оперния оркестър (поради липсата на друга). Родният град и пианистът се радват на плодоносна симбиоза почти цяло десетилетие – десетилетието на културен възход на града.
== Период на зрелост ==
След спечелване на конкурс, в края на 60-те години Тео Мусев бива назначен за солист на съставите на [[Българско национално радио|Българското национално радио]]. Осъществява десетки първи изпълнения на творби от български композитори, партнира като камерен интерпретатор на най-добрите инструменталисти от радиоансамблите, солист е в задграничните турнета на [[Симфоничен оркестър|Симфоничния оркестър]] на [[БНР]] като солист-любимец на легендарния шеф-диригент [[Васил Стефанов (диригент)|Васил Стефанов]], както и на [[Александър Владигеров]].
В сътрудничество с двамата диригенти Мусев изпълнява концертно всички клавирни опуси от [[Джордж Гершуин]] (някои от тях – за първи път в България) и ги записва за грамофонната фирма [[Балкантон]].
В началото на 80-те години пианистът попълва своя Гершуинов интеграл със собствена авторска обработка на най-любимите Гершуинови песенно-клавирни миниатюра като ги превръщи в пълноценни концертни пиеси – единствени по рода си в света.
== Органистът ==
В средата на 70-те години, веднага с изграждането на новия следвоенен, единствен тогава за България [[орган (музика)|орган]], Мусев специализира органова интерпретация във [[Варшава]]. Завърнал се, той става един от първите български професионални органисти, изнася органови рецитали и добива славата на отличен ансамблов органист. С неговото незаменимо участие бял свят в оригинален вид за България виждат такива творби като [[Джовани Батиста Перголези|Перголези]] - „[[Стабат матер]]”, [[Бенджамин Бритън|Бритън]] - „[[Миса Бревис]]”, [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]] - цикъл [[Църковни сонати]], [[Васил Казанджиев|Казанджиев]] - „[[Елегия]]” (по Ботев), органови творби от [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Макс Регер|Регер]], [[Цезар Франк]] и др. Така Тео Мусев заема едно уникално за целия свят положение: това на еднакво пълноценен пианист и органист едновременно.
== Многообразието на дейностите ==
Един траен колкото професионален, толкова и идеалистично-морален ангажимент в биографията на Тео Мусев – това е работата му като втори диригент и пианист на [[Хор на софийските учителки|Хора на софийските учителки]].
От многобройните камерни формации, в които Мусев е бил канен като високоценен партньор, ще споменем дуетите с цигуларя [[Минчо Минчев]] и с баса [[Никола Гюзелев]].
Като солист Теодор Мусев е концертирал под диригентството на [[Добрин Петков]], [[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]], Васил Стефанов, [[Илия Темков]], [[Васил Казанджиев]], [[Георги Димитров]], [[Емил Табаков]], както и на всички по-известни български симфонични и хорови диригенти. Към тях се добавят и чужденци-знаменитости, като [[Ролф Клайнерт]], [[Карол Стрия]], [[Йосиф Конта]] и др.
Концертните турнета водят пианиста-органист из цяла [[Европа]] и в [[Япония]], по сцените на всички родни фестивали, както и на [[Пражка пролет]]. Той осъществява грамофонни, телевизионни и радио-записи в [[България]], [[Германия]] и в [[Полша]].
Изявява се и като аранжор и педагог.
== Честито от [[Култура (вестник)|вестник "Култура"]]! ==
'''Тео Мусев''' е музикант - олимпиец! Животът му на пианист и органист, на камерен музикант, на класически музикант и на суингиращ философ, показва какво може да извърши един рядко надарен човек, когато е напълно освободен от себелюбие, суета, кариеризъм и жажда за признание на всяка цена. Неговите слабости в музиката, изкушенията Теови, донесоха на многобройните му поклонници невероятни преживявания във всички видове и стилове от музикалното изкуство.
Когато Тео Мусев свири, говори, пише, или дори само гледа и мълчи, той изстрелва света около себе си в собствената си орбита, завърта го и го пуска "да живее" - по-красив, по-усмихнат, с пееща душа.
Да ни е жив и здрав Тео Мусев, и да ни поканите на концерт!
[[Култура (вестник)|в. "Култура"]]
07.01.08 год.
== В заключение ==
Сред музикантите от неговото поколение, сред критиците и педагозите, за Тео Мусев се шири емблематичното определение на ''„най-талантливия и най-нетрудолюбивия български пианист”''.
След звукозаписното и концертно възраждане на забравения и кошмарно труден Концерт № 1 за пиано и оркестър от българския първомайстор, [[Панчо Владигеров]] го нарича ''„най-добрият приятел на моята музика, който свири сякаш че има единайсет пръста”''.
[[Категория:Български музиканти|Мусев, Теодор]]
[[Категория:Български пианисти|Мусев, Теодор]]
[[Категория:Органисти|Мусев, Теодор]]
[[en:Teodor Moussev]]
| 