Фотинища: Разлика между версии

Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според Любица Станковска ''Хотун'', а според [[Йордан Заимов]] ''Фотин''.<ref>Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Фотин'' или по-вероятно от първоначалното ''Хотинишчи'' от личното име <nowiki>*</nowiki>''Хотин'' или <nowiki>*</nowiki>''Хотынъ'', като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото ''φως'', ''светлина''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фотинища (''Photinischta'') е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref>

 

 

{{цитат|...в подножието на същата планина <nowiki>[Вич]</nowiki>, срещу [[Чурилово (дем Костур)|Черилово]], на час разстояние от пътя [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] - Костур се намира село Фотинища, с 43 български семейни двойки. В него има и няколко турски къщи, говорещи български. Българите са земеделци айлякчии и аирджии, тоест обработват чужда земя и делят произведеното наполовина със собственика. Други продават дърва в града, а турците правят решета и прочее. Данъкът им е 2300 пиастри. Има една църква със свещеник.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 147.</ref>}}

 

 

В началото на 20 век всички жители на Фотинища са под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Фотинища има 120 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Фотинища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 2 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>