Древноримска армия: Разлика между версии

'''Римска армия''' ''(на [[латински]]: exercitus Romanorum)'' е общ [[термин]] употребяван за [[Въоръжени сили|въоръжените сили]] на [[Древен Рим|Древния Рим]], чийто организационни и войнски традиции са положени още по времето на [[Седемте царе на Рим|Римските царе]] (до приблизително [[500 г. пр.н.е.]]), продължени от [[Римска република|Римската република]] (500 - [[31 г. пр.н.е.]]), [[Римска империя|Римската империя]] (31 г. пр.н.е. - [[476]] г.) и нейния наследник [[Византийска империя|Византийската империя]] (476 - [[1453]] г.). Поради това обхвата на времевия [[период]] с който [[хронология|хронологично]] се означават терминологично въоръжени сили на [[субект]]и на [[международно право|международното право]] като римски, възлиза общо на около 2000 години. През тези близо две хилядолетия римската армия търпи много [[пермутация|пермутации]]промени в състава, организацията, [[техника]]та (вкл. [[боен ред|бойния ред]]) и [[тактика]]та на/за водене на боя, а единственото което се запазва неотменимо е едно ядро от установени древноримски войнски [[традиция|традиции]].<ref>{{cite book |last= Коноли |first= Питър |authorlink= Питър Коноли |title= Римската армия |year= 2001 |publisher= ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9 }}</ref>

През първите 5 века от [[история]]та си, Древния Рим не е имал [[армия]]. Тогава Рим не е подържалподдържал постоянна армия, която да е трайно установена на предварително определени тактически места. Тогава, когато властите на Рим сметнат и решат, че е необходимо да се предприемат дадени военни действия, те призовават (мобилизират) [[римски граждани|римските граждани]], които са предварително записани в нарочен за целта списък. Временната римска армия имаща характер на нещо средно между [[опълчение]] и [[милиция]] се е управлявала от тези граждани които са били по-нагоре в [[йерархия]]та на държавното управление и притежават собствени доспехи. В края на военните кампании по това време войниците получавали като награда [[пари]] или парче [[земя]]. В тези векове, когато не е имало редовна армия, на Рим много често се е налагало да използва въоръжените сили на италийските си съюзници.