Разлика между версии на „Битка при Велбъжд“

м
(махам твърдения без източник)
{{Инфокутия Военен Конфликт|
|име=Битка при Велбъжд
|конфликт=[[Българо-сръбски войни]], [[династия|династичен]]: [[Шишман]] → [[Тертеровци|Тертер]]/[[Смилецовци]]
|картинка=Файл:Battle of Velbazhd.png|320п
|описание=План на битката при Велбъжд
|резултат=победа за Стефан Дечански, независимост за [[Влашко]], както и запазване на [[статукво]]то
|страна1= [[Image:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|30px]][[Търновско царство]]
|страна2= [[Image:Supposed_Serbian_Empire_flagSupposed Serbian Empire flag.svg|30px]] [[Рашка (държава)|Рашка]]
|командир1=[[Михаил III Шишман Асен]]
|командир2=[[Стефан Дечански]]
{{уикиизточник|Йоан Кантакузин за битката край Велбъжд}}
 
[[wikisource:bg:Йоан Кантакузин за битката край Велбъжд|'''Битката при Велбъжд''']] се е състояла на [[28 юли]] [[1330]] г., в околностите на [[Велбъжд]] (дн. град [[Кюстендил]], между българската войска, водена от цар [[Михаил III Шишман Асен]] и войската на сръбското кралсктво [[Рашка (държава)|Рашка]], предвождана от крал [[Стефан Дечански|Стефан Урош III Дечански ]]. Българите претърпяват поражение.
 
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците във [[България]] и [[Византия]], както и от непрестанните сблъсъци помежду им е успяло да завладее част от териториите им. Михаил ІІІ Шишман започва подготовка за завладяване на Рашка, чийто владетел е бившия Михаилов шурей Стефан Дечански. За някои историци пък Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на [[Иван Асен II]]) опитал се да спре "сръбската експанзия" и да върне в пределите на България западните и територии , въпреки че тези територии са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император [[Андроник III Палеолог]]. Според повечето предположения, крайната цел е пълното унищожаване на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия . Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на [[Влашко]], [[Молдова]] и черните [[яси]].
 
На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от [[Търново]], но вместо да се насочат към направо към сръбската граница минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили татарските наемници. Андроник III навлиза в [[Македония (област)|Македония]], завземайки четири малки крепости (Дебрица, Добромир, Каваларион и Сидерокастрон) и се установява на лагер край [[Битоля]] изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От София българската войска се отправя към крепостта [[Земен]] и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаквал своя бивш тъст на ''[[поле]]то [[Добричко поле|Добрич]]'' при сливането на [[Топлица (река)|Топлица]] с [[Българска Морава]], а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане /където в църквата "Св. Георги" се помолил за мир/ се разположил на стан в околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]). Повечето изследователите приемат, че войските на двамата владетели са с приблизително равна численост. Според сведенията на [[Никифор Григора]], Михаил Шишман разполага с 12 000 български и 3 000 "скити" ([[татари]], [[яси]], [[алани]] и [[власи]]). Стефан Дечански има на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта Каталуня). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкия деспот [[Иван Александър]]. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
 
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник [[Стефан Душан]] нарушава примирието и атакува българския лагер. Опита на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги“ в [[Старо Нагоричане]], днес в [[Република Македония]]. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на [[България]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].