Разлика между версии на „Петър Хаджииванов“

правопис, препратки
(Нова страница: {{Инфокутия военно лице | име = Петър Хаджииванов | роден-дата = 11 януари | роден-г...)
 
(правопис, препратки)
| преданост =
| въоръжени сили = [[Българска армия]]
| години на служба = 1920 - 1954
| звание = [[полковник]], посмъртно [[генерал]]
| войсково поделение =
}}
 
'''Петър Димитров Хаджииванов''' е [[Българска армия|български офицер]] ([[полковник]]), участник във [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941-45) като началник-щаб на Четвърта българска армия (1944) и [[Първа българска армия]] (1944-45).
 
== Биография ==
Петър Димитров ХаджиивановРоден е роденна на[[11 януари]] [[1900]] г. в [[шумен]]ския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г.
През 1915 г. постъпва във [[Военното училище]] в гр. София. Завършва го успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен.
През 1915 г. Петър Хаджииванов постъпва във [[Военното училище]] в гр. София. Хаджииванов го завършва успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен. До началото на Втората световна война Петър Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти полк]], [[Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик ([[27 ноември]] [[1923]] г.) през [[капитан]] ([[3 септември]] [[1928]] г.), до [[майор]] ([[6 май]] [[1936]] г.). След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г.
 
През 1915 г. Петър Хаджииванов постъпва във [[Военното училище]] в гр. София. Хаджииванов го завършва успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен. До началото на Втората световна война Петър Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти полк]], [[Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик ([[27 ноември]] [[1923]] г.) през [[капитан]] ([[3 септември]] [[1928]] г.), до [[майор]] ([[6 май]] [[1936]] г.). След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г.
===Втора световна война===
На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в германската столица Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]].
 
След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]] г.
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 – май 1945 г.) е известен в нашата историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район.
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е ген. [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб отново е полк. Хаджииванов.
В края на ноември частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] (в днешна Унгария). На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната – [[Дравска операция|Дравската]]. В жестоките десетдневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети Украински полк [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] дават високи оценки на българските войски и лично на полк. Хаджииванов. На [[16 март]] Дравската операция прераства в [[Мурска операция|Мурска]] и след тежки боеве българските войници влизат в [[Австрия]] и достигат до района на [[Грац]] и [[Клагенфурт]]. Тук се срещат с английските войски, освободили Западна Австрия.
 
=== Втора световна война ===
===След 9 септември 1944 г.===
На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в германската столица Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]].
Полковник Хаджииванов е назначен за началник на [[ШЗО]] (школа за запасни офицери), където служи до отстраняването му от армията през 1954 г. След 1954 г., като офицер от запаса и военен пенсионер, Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на [[Отечествения фронт]], на Съюза на българските журналисти, председател е на секция „Военна история” от основаването и. През 1962 г. е удостоен със званието „Активен борец против фашизма и капитализма”. Редактор е на списание „Съвременна пехота” и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия” е издадена и на унгарски език.
 
През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 май 1945 г.) е известен в нашатабългарската историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район.
Петър Хаджииванов умира на [[2 май]] [[1984]] г. в София.
 
През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е ген.генерал [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб отново е полк.полковник Хаджииванов.
След демократичните промени комисия на военното министерство разглежда живота на този български офицер. Членовете на комисията излизат със становището, че офицерът е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено [[генерал]]ско звание. В началото на месец май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерал е открита негова паметна плоча.
 
В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] (в днешна Унгария). На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната [[Дравска операция|Дравската]]. В жестоките десетдневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети Украински полк [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] дават високи оценки на българските войски и лично на полк.полковник Хаджииванов. На [[16 март]] Дравската операция прераства в [[Мурска операция|Мурска]] и след тежки боеве българските войници влизат в [[Австрия]] и достигат до района на [[Грац]] и [[Клагенфурт]]. Тук се срещат с английските войски, освободили Западна Австрия.
 
=== След 9 септември 1944 г. ===
ПолковникСлед 9 септември 1944 г. полковник Хаджииванов е назначен за началник на [[ШЗО]] (школа за запасни офицери), където служи до отстраняването му от армията през 1954 г. След 1954 г., като офицер от запаса и военен пенсионер, Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на [[Отечествения фронт]], на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]], председател е на секция „Военна история”история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „Активен„[[Активен борец против фашизма и капитализма”капитализма]]“. Редактор е на списание „Съвременна пехота”пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия”армия“ е издадена и на унгарски език.
 
Петър Хаджииванов умира на [[2 май]] [[1984]] г. в София.
 
След демократичните промени комисия на военното министерство разглежда живота на този български офицер. Членовете на комисията излизат със становището, че офицерът е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено [[генерал]]ско звание. В началото на месец май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерал, е открита негова паметна плоча.
==Награди==
За заслугите си в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с два български ордена „За храброст”, съветския орден „Отечествена война” І ст., два унгарски ордена „Народна свобода”, югославския орден „Народна съпротива 1941-1944 г.”.
 
== Награди ==
За заслугите си в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с два български ордена „За„[[За храброст”храброст]]“, съветския орден „Отечествена война”война“ І ст., два унгарски ордена „Народна свобода”свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941-19441941–1944 г..
 
== Източници ==
* Енциклопедия България. Том 7. Тл-Я. София, 1996, с. 235.
* Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.
* Офицерският корпус в България 1878-19441878–1944 г. Том 7. С., 1996.
* Спомени на Спасенка Костова първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен.
* Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941-19451941–1945 г. Шумен, 2005.
* Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975.
* Хаджииванов, П. Как победихме Германия. В: Отечествен фронт, 19 март 1980, с. 2.