Разлика между версии на „Петър Хаджииванов“

През 1915 г. Петър Хаджииванов постъпва във [[Военното училище]] в гр. София. Хаджииванов го завършва успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен. До началото на Втората световна война Петър Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти полк]], [[Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик ([[27 ноември]] [[1923]] г.) през [[капитан]] ([[3 септември]] [[1928]] г.), до [[майор]] ([[6 май]] [[1936]] г.). След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през [[1928]] г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във [[Военен съюз|Военния съюз]] от 1928 г., участието във [[Деветнадесетомайски преврат|военния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. и подкрепата за преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г.▼

===Втора световна война===▼

На [[6 май]] [[1940]] г. майор Хаджииванов е повишен в чин [[подполковник]] и е преместен на служба в София като началник на секция в [[Министерството на войната]]. След присъединяване на България към [[Тристранния пакт]] е изпратен на специализация в германската столица Берлин. На [[14 септември]] [[1943]] г. е произведен в чин [[полковник]], а през август 1944 г. поема ръководството на [[Шестнадесета пехотна дивизия]] в присъединената към България през 1941 г. [[Западна Тракия|Беломорска област]], с център град [[Драма]]. ▼

През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 – май 1945 г.) е известен в нашата историография като [[Отечествена война]]. През първата фаза за главнокомандващ на [[Четвърта българска армия]] е назначен генерал [[Боян Урумов]], а за началник-щаб полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат [[Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция]] в днешна Република Македония, в направление [[Царево село]]-[[Щип]]-[[Велес]] за блокиране на германските части в този район. ▼

През Втората фаза на войната България продължава участието си с [[Първа българска армия]]. Начело на нея е ген. [[Владимир Стойчев]], а началник-щаб отново е полк. Хаджииванов. ▼

В края на ноември частите са съсредоточени в района между реките [[Сава]] и [[Дунав]]. От [[18 декември]] 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. [[Драва]], южно от езерото [[Балатон]] (в днешна Унгария). На [[6 март]] [[1945]] г. започва последната германска настъпателна операция през войната – [[Дравска операция|Дравската]]. В жестоките десетдневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети Украински полк [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] дават високи оценки на българските войски и лично на полк. Хаджииванов. На [[16 март]] Дравската операция прераства в [[Мурска операция|Мурска]] и след тежки боеве българските войници влизат в [[Австрия]] и достигат до района на [[Грац]] и [[Клагенфурт]]. Тук се срещат с английските войски, освободили Западна Австрия. ▼

===След 9 септември 1944 г.===▼

Полковник Хаджииванов е назначен за началник на [[ШЗО]] (школа за запасни офицери), където служи до отстраняването му от армията през 1954 г. След 1954 г., като офицер от запаса и военен пенсионер, Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на [[Отечествения фронт]], на Съюза на българските журналисти, председател е на секция „Военна история” от основаването и. През 1962 г. е удостоен със званието „Активен борец против фашизма и капитализма”. Редактор е на списание „Съвременна пехота” и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия” е издадена и на унгарски език.▼

Петър Хаджииванов умира на [[2 май]] [[1984]] г. в София.▼

След демократичните промени комисия на военното министерство разглежда живота на този български офицер. Членовете на комисията излизат със становището, че офицерът е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено [[генерал]]ско звание. В началото на месец май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерал е открита негова паметна плоча.▼

==Награди==▼

За заслугите си в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с два български ордена „За храброст”, съветския орден „Отечествена война” І ст., два унгарски ордена „Народна свобода”, югославския орден „Народна съпротива 1941-1944 г.”.▼