Владайско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
На [[26 септември]] генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на [[28 септември]] събитията придобиват драматичен характер. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в [[Лагера]] артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.<ref name="ph"/>
На следващия ден [[Райко Даскалов]] иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На [[29 септември]], след изтичане на дадения срок, около 4000-6000 въстаници{{източник|}} в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с бой превзема село [[Княжево]]. Лявата колона се спуска през билото на [[Люлин (планина)|Люлин]], отхвърля прикриващите правителствени войски при [[Горна баня
Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на [[30 септември]] те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На [[2 октомври]] е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части - 30 убити и 98 ранени.<ref name="ph"/>
| |||