Месимер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 37:
 
== История ==
=== В Османската империя ===
В края на 19 век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители [[българи]].<ref>„МакедонияМакедония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в селото живеят 880 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_04.htm Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“статистика, София, 1900, стр.149.]</ref>
[[Файл:Mesimer2.jpg|ляво|мини|250п|Улица в Месимер.]]
[[Христо Силянов]] пише за Месимер: {{цитат|...Месимеръ, едно отъ най-богатит{{Уникод|ѣ}} и просв{{Уникод|ѣ}}тени воденски села...<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_a_22.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 124.]</ref>}}
Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]]. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученика и гръцко с 4 учители и 100 ученика.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.</ref>
 
Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]]. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученика и гръцко с 4 учители и 100 ученика.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne"., Paris, 1905, pp. 190-191.</ref>
===В Гърция===
 
През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзическата]] Месимер остава в Гърция. През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“]</ref>
=== В Гърция ===
През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзическата]] Месимер остава в Гърция. През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. „БългарскотоБългарското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
 
==Личности==