Екслибрис: Разлика между версии

'''Екслибрисът''' е миниатюрна [[графика]] с [[приложно изкуство|приложен]] характер, която представлява [[гравюра|гравиран]] или [[печат]]ен знак, който идентифицира собственика на дадена [[книга]]. Идва от [[латински език|латинския]] израз ''„ex libris“'', което означава ''„из книгите на…“'' в смисъл ''„от библиотеката на…“''. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на [[книга]], или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на [[виц]]а и шегата, било чрез [[символ]]и и [[сравнение|сравнения]].

През 20. век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери на екслибриси, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената -— [[гравюра на дърво]] и [[линолеум]], наложила се през Средновековието.

* текстът ''„ex libris“'' (който може да бъде заменен от ''„ex biblioteka“ (из библиотеката на...на…), ''''„ex musicis“ („из"из нотите или музикалните издания на...на…) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови -— без изображение;

Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя), и колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).

В [[България]] практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи "Из„Из книгите на..."на…“) става модна още през [[19 век]], главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Хараламби К.[[Харалампи Тачев]]. Публикуван е в книгата на [[Андрей Протич]] "Ева"„Ева“ (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици, Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през [[1920-те]] и [[1930-те]] години.<ref name="sto">„Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985</ref> След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и художникът отсливенския Сливенхудожник Митко Бакалов.

Първата национална [[изложба]] на екслибриси в България е през 2002 г.<ref>[http://www.slovo.bg/old/litforum/220/atelie.htm Изкуството на екслибриса в България], Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)</ref> През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.<ref>[http://www.4exlibrisbg.com/bg/ International Exlibris Center Sofia]</ref>

Сравнително малко е литературата на тема "Екслибрис"„Екслибрис“ на български език — предимно статии в периодичните издания и четири книги. Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Обществена сбирка от стари и нови екслибриси се създава отскоро в Отдел "Карти„Карти и графика"графика“ на Националната библиотека "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“, въз основа на дарения на Пенчо Кулеков, Виолета Людсканова и др.други:

<div class="references-small"><references /></div>