Кунино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Културни и природни забележителности: още малко вътр. препратки
м →‎Средновековие: Описание на крепостта
Ред 57:
В изследването си за Трулензис [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]] предполага, че славяните първоначално са се заселили в юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по-близо до р. Искър, на мястото на сегашното село<ref>Велков, Иван: Vicus Trullensium (Селото на трулензите); в сборника „Изследвания в чест на акад. Д. Дечев”, С., 1958</ref>. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от [[узи]], [[печенеги]] и [[кумани]]. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В [[Археологически музей|Археологическия музей]] в София и в [[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Историческия музей]] във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода [[1143]] – [[1203]] г.
 
В местността Градище край с.Кунино е съществуваласъществува крепост до падането на България под османско робство. ЕднаКрепостта е надстроена върху укрепления от кулите,по-ранна намиращаепоха. сеЛицата на изтокстените, едебели напълнодо запазена2 вм. основитеса истроени дос днес.варовиков Най-любиматаломен накамък, кунинчаниспоен ис предаванабял отхоросан, поколениеа на поколениевътрешността е легендата,попълвана свързанаот сдребни отбранатаваровикови накъсове, крепосттапясък ви мхоросан. ГрадищеЗаема приплощ османскотоот нашествие.14 Товадка, евъв легендатавътрешността заима храбратадобре изапазено красиваводохранилище Кунас Кралица,размери управлявала6 вх края6 на XIV вм. своетоЗапазени “кралство”са катоосновите единна отстените феодалнитеи владетеличастично ведна Искърскияот крайкулите.
 
Най-любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта в м. Градище при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето “кралство” като един от феодалните владетели в Искърския край.
 
===Легендата===