Кунино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Културни и природни забележителности: още малко вътр. препратки |
м →Средновековие: Описание на крепостта |
||
Ред 57:
В изследването си за Трулензис [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]] предполага, че славяните първоначално са се заселили в юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по-близо до р. Искър, на мястото на сегашното село<ref>Велков, Иван: Vicus Trullensium (Селото на трулензите); в сборника „Изследвания в чест на акад. Д. Дечев”, С., 1958</ref>. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от [[узи]], [[печенеги]] и [[кумани]]. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В [[Археологически музей|Археологическия музей]] в София и в [[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Историческия музей]] във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода [[1143]] – [[1203]] г.
В местността Градище край с.Кунино
Най-любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта в м. Градище при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето “кралство” като един от феодалните владетели в Искърския край.
===Легендата===
|