Кунино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Създаване на нов раздел - == Обществени институции == |
→Обществени институции: Създаване съдържанието на раздела |
||
Ред 108:
Днес традиционният курбан се прави на 6 май — деня на повторното откриване на църквата през 1997 г.
==
===Основно училище "Васил Левски"===
Изглежда, че към 1800 г. в селото вече е било открито [[килийно училище]]. Според една приписка , направена в полето на евангелие от поп Снако от Камено поле, съхранявано в библиотеката на Светия синод, е отбелязано: ''“...коги учих на село Кунино в лето 1800 ...”''. Килийното училище е давало елементарна грамотност като обучението се е извършвало по богослужебни книги.<ref>Орловски, Стоил. ''Принос към историята на училищното дело във Врачанско.'' Сп. „Училищен преглед”, №7 от 1904 г.</ref>
През пролетта на 1864 г. в църковния двор кунинчани построяват двуетажна училищна сграда с три класни и учителска стая. Училището се строи по план и ръководство на учителя-възрожденец Димитър Цалов, който въвежда учебните предмети Земеописание, История, Граматика, Краснопис, Смятане и Катехизис. До 1919 г. в кунинското училище се води обучение до четвърто отделение.<ref>Стоянов, Трифон. ''История на учебното дело в с.Кунино до 1908 г.'' Враца, 1922 г.</ref>
През 1920 г. е открита прогимназията в Кунино. За неин пръв директор е назначен учителят по история Петко Василев – баща на писателя [[Орлин Василев]]. Първоначално занятията на прогимназиалните класове се водят по домовете на заможни кунинчани. През 1923 г. над селския площад е построена модерна за времето училищна сграда на два етажа с осем класни стаи. Стълбите, первазите под прозорците, каменната рамка и украсата на входа са изработени от чешки каменоделци, преподаватели в новооткритото Каменоделно училище. През 1961 г. началното училище и прогимназията в Кунино са обединени в Основно училище “Васил Левски”.<ref>Кръстев, Цветко. ''Спомени за Кунино.'' Второ издание. С., 2008 г.</ref>
За цялата история на кунинското училище занятия не са провеждани само през втория срок на учебната 1943 – 44 г., когато в училищната сграда е настанен евакуираният от София щаб на жп полиция. На 15 септември 2009 г. звънецът в кунинското училище за последен път дава начало на нова учебна година. Съгласно решение №282 от 26.03.2010 г. на Общинския съвет в Роман, средното училище в с. Кунино е закрито.
===Професионална гимназия по каменообработване===
Създадена е със съдействието на кунинчанина Коста Томов, министър в правителството на Александър Стамболийски, както и при голямото съдействие на чешкото каменоделно училище в Хоржице. През 1921 г. е издаден правителствен указ за създаване на Държавно каменоделно училище. На 2 ноември 1921 г. в Кунино пристига със съпругата си първият директор – чехът Рудолф Браун, който за няколко месеца успява да запише десет ученика. Теоретичните занятия започват на 2 март 1922 г. и тази дата е прието да се счита за рождена на училището. През есента на 1922 г. пристига чешкият учител-специалист Йозеф Шквара. Назначени са и няколко българи, преподаватели по общообразователни предмети и през учебната 1922/23 г. в училището вече се провежда пълноценно обучение. През 1925 г. двамата чехи напускат, а на тяхно място пристигат Станислав Кхун (директор) и Иозеф Краус (учител — специалист). През 1927 г. е назначен първият български учител по каменоделство – скулптурът [[Атанас Мусаков]] (ученик на [[Иван Лазаров]] и брат на писателя [[Владимир Мусаков]]), а през 1928 г. скулптурът Крум Алексов става първият българин, директор на училището.<ref>Бонев, Йонко. ''Техникум по каменообработване в с. Кунино.'' Враца, 1996 г.</ref>
Първоначално занятията се водят в къщите на по-заможни кунинчани. Край кунинската жп гара през 1922 г. започва строежът на училищната сграда по чешки проект и редовни учебни занятия в нея се водят от декември 1931 г.
На 3 ноември 2006 г. на редовното заседание на Министерския съвет е одобрено постановление за преобразуване на Професионалната гимназия по каменообработване, от държавно училище към Министерството на образованието и науката в училище по изкуствата към Министерството на културата. Понастоящем в Професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от VIII до ХIII клас, които получават образование по професия “Каменоделец“, специалност “Каменоделство“ и ученици от VII до ХIII клас по професия “Художник“, специалност “Скулптура“.
===Читалище “Цветан Гановски”===
Читалището е основано през 1891 г. от група кунински учители и общественици. В първите десетилетия от съществуването му дейността е повече от скромна – няколко реферата, изнесени в една от стаите на училището. Дейността на читалището е възстановена от селския [[фелдшер]] Йоло Бърдаров, който е несменяем председател на читалищното настоятелство от 1926 г. до 1942 г. Училищният коридор се използва като театрален салон, където 2-3 пъти годишно се изнасят любителски спектакли. Сформиран е мъжки хор, ръководен от преподавател по музика в Плевенската мъжка гимназия. Общината предоставя на читалището земеделски парцел. С приходите от тази нива и от продажба на билети е създадена читалищната библиотека, за нуждите на която основното училище предоставя партерна стая. През 1934 г. читалището закупува първия в с. Кунино радиоапарат. През 1947 г. започва строежът на читалищния салон като западно крило на училищната сграда. Изграден е салон с 420 места, с балкон и гипсова рамка на сцената. Стенописите в салона са дело на големия български художник и иконописец [[Никола Кожухаров]]. Читалищният салон е открит на 2 май 1948 г. През август 1949 г. читалището закупува прожекционен киноапарат.През 1964 г. на читалищната библиотека е предоставено помещение в новопостроената сграда на кметството.<ref>Кръстев, Цветко. Спомени за Кунино. Второ издание. С., 2008 г.</ref>
През 1997 г. читалище Цветан Гановски се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел във Врачански Окръжен Съд, съгласно Закона за народните читалища. Регистрирано е под номер 1013 в Министерство на Културата на Република България.
===Музей===
Музеят е открит на 4 април 1988 г. и е разположен на два етажа в родната къща на акад. [[Сава Гановски]]. Експозицията на втория етаж е изцяло посветена на комунистическото движение в селото. На приземния етаж са изложени експонати, свързани с историята на Кунино. Сред тях са 40 бр. копия на кремъчни артефакти от епохата на палеолита, оригинална неолитна керамика, фотопана на мраморни плочи и жертвеници от тракийската и римската епоха, съхранявани в Археологическия музей в София, римски и византийски монети, факсимилета на османски документи (с превод), в които се споменава за село Кунино. Етнографската сбирка, която илюстрира бита, облеклото и занаятите в Кунино от втората половина на 19 век, е разположена в реставрираната съседна къща. Музеят се стопанисва от фондация "Акад. Сава Гановски".<ref>Ралчовски, Минко. "Нашият музей — с. Кунино,Врачанско". Враца., 2004.</ref>
==Забележителности==
| |||