Замък: Разлика между версии

[[Крепостна стена|Крепостните стени]] са защитни стени, затварящи основните сгради на замъка в отбранителен пръстен. Те трябва да са достатъчно високи, за да затруднят максимално преминаването чрез стълби, и достатъчно дебели, за да устоят на обстрел от [[обсадна машина|обсадни машини]], които включват и [[артилерия]] след [[15 век|XV в.]] Типичната крепостна стена има дебелина от 3 метра и височина от 12 метра, макар подобни размери да варират силно за отделните видове замъци. За да се предотврати подронването им чрез подземни тунели, около основните на стените често се полагат покривни слоеве от камък. Проходи по върха на стената позволяват на бранниците да обстрелват враговете отдолу, а [[зъбец (замък)|зъбците]] и бойниците им осигуряват допълнителна защита. Крепостните стени са осеяни с [[крепостна кула|крепостни кули]], които позволяват страничен обстрел по продължението на стената.<ref>Friar (2003) - стр. 86</ref> Амбразурите не са често срещани в Европа до [[13 век|XIII в.]] отзаради страхопасенията, че ще намалят здравината на стените.<ref name=CK84>Cathcart King (1988) - стр. 84</ref>

[[Ров]]ът е защитен изкоп със стръмни страни, който може да бъде сух или пък пълен с [[вода]]. Целите на подобно съоръжение са две: да се спре приближаването на устройства като обсадни кули до крепостните стени и да се предотврати подземно подкопаване. Пълните с вода ровове се срещат най-често в ниски местности. Над тях обикновено има подвижен [[мост]], който понякога е заменен от каменен статичен такъв. Укрепени острови може да се допълнят към рова, което осигурява още една отбранителна линия. Водните защити като ровове и естествени езера имат предимството, че диктуват откъде и как ще се приближи врагаврагът.<ref>Friar (2003) - стр. 208</ref>

[[Замък Карфили|Замъкът Карфили]] от XIII в. се простира върху повече от 30 [[акър|акра]] (12 [[хектар]]а), а водните защити, създадени чрез наводняване на долината южно от замъка, са един отсред най-големите в Западна Европа.<ref>Friar (2003) - стр. 210–211</ref>

Думата бейли има английски произход (''bailey''). Терминът обозначава вътрешното пространство между концентричната защитна система от стените на замъка или просто казано - затворено, укрепено пространство. Бейли се среща много често при замъците и повечето имат поне по едно подобно пространство. Донжонът на върха на мота е резиденцията на феодала, който управлява замъка, както и мястото за последна съпротива, докато бейлито побира останалите обитатели, давайки им защита. Казармата за [[гарнизон]]а, конюшните, работилниците и складовите здания най-често се намират тук. Жителите се снабдяват с вода чрез кладенец или цистерна. С течение на времето жилищните сгради за благородниците се преместват от неудобния за живот донжон към пространството на бейлито. Това води до изграждането на прегради и на няколко бейлита, за да се покаже по-ясно разграничение между сградите с висок статут като резиденцията на властелина и църквата от обикновените постройки като работилници и казарма.<ref>Friar (2003) - стр. 22</ref> От XII в. нататък се наблюдава ясно изразенизразена трендтенденция към преместване на рицарите от малките им къщи в границите на бейлито към укрепени жилища в провинцията.<ref>Barthélemy (1988) - стр. 408–410, 412–414</ref>

Строежът на замък понякога изисква позволението на краля или на някоя друга висша власт. Така например [[император]]ът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл II Плешиви]] забранява строенето на замъци без негово позволение и нарежда всички такива да бъдат разрушени през 864 г., което е може би най-ранният случай на построяване на замъци без разрешение и при нарушаване на васалната клетва. Въпреки всичко има много малък брой замъци, които без съмнение са датирани от средата на IX в. Престроеното в донжон около 950 г. [[шато Дуе ла Фонтен]] в [[Анжу]], Франция е най-стариястарият запазен замък в Европа.<ref>Allen Brown (1976) - стр. 8–9</ref>

Ако се потърси обяснения за промяната в сложността и стила на замъците след XII век, [[медиевистика|медиевистите]] най-често го откриват в Кръстоносните походи. Кръстоносците, които досега не са се докосвали до източната архитектура, научават много за укрепленията от конфликтите си със [[сарацини]]те и сближаването си с [[Византийска архитектура|Византийската архитектура]]. Съществуват легенди като тази за Лалис - [[архитект]] от [[Палестина]], който заминал за Уелс след Кръстоносните походи и чувствително подобрил замъците в южната част на страната. Предполагало се също, че велики архитекти като например [[Джеймс от Сейнт Джордж]] са родени в [[Близък изток|Близкия изток]]. В средата на [[20 век|XX в.]] това виждане се подлага на съмнения, легендите не се считат за достоверни, а относно Джеймс от Сейнт Джордж е доказано, че той е от [[Сен-Жорж-д'Есперанш]] във Франция. Ако иновациите в укрепленията идват от Изтока, то тогава тяхното влияние би трябвало да се появи от 1100 нататък, тоест веднага след победата на християнските войски в Първия кръстоносен поход (1096-1099), а не около век по-късно.<ref name=CK78-79>Cathcart King (1988) - стр. 78–79</ref> Останки от римски строежи в Западна Европа все още се издигат по това време на много места. Някои от тях имат флангови кръгли кули и входове между две флангови кули. Строителите на замъци в Западна Европа съблюдават и се влияят силно от [[Римска архитектура|римската архитектура]]. Така например крайбрежните фортове на английския [[Саксонски бряг]] биват отново използвани през Средновековието, а в Испания градските стени около [[Авила]] имитират римски чертежи, когато се строят през 1091 г.<ref name=CK78-79/> В ''„Crusading warfare“'' (''Военно дело на кръстоносците'') от Р.&nbsp;С.&nbsp;Смейл се излага виждането, че влиянието на източните укрепления върху Запада е преувеличено и че кръстоносците от XII в. всъщност научават съвсем малко за научните подходи от византийските и сарацинските защитни здания.<ref name=CK29>Cathcart King (1988) - стр. 29</ref> Добре построеният замък, използващ природни дадености за отбрана и имащ здрави стени и ровове, няма нужда от научен подход. Пример за това е [[Керак]] в [[Ал Карак]], [[Йордания]]. Макар че там няма научен подход при строежа, той е почти непревземаем, както сестава виждаясно, когато през 1187 г. [[Саладин]] избира да обсади замъка за дълго време и да остави гладът да му спечели победата, вместо да рискува с щурмуване.<ref name=CK29/>

[[Артилерия|Артилерийските]] [[оръдие|оръдия]], използващи [[барут]], се появяват в Европа през 20^-те години на XIV в. и се разпространяват скоростно. За ръчни оръжия от типа на [[пистолет]]и и [[пушка|пушки]], които в началото са непредвидими и съвсем неточни, не се споменава до 80^-те години на същия век.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 164–165</ref> Замъците се пригодяват така, че малки артилерийски единици - между 19,6- и 22-килограмови - да могат да стрелят от кулите. Тези оръдия са прекалено тежки да бъдат носени и използвани ръчно, но при подкрепяне на задната дебела част и опиране на [[дуло]]то върху ръба на стойката е възможно човек сам да стреля с оръдието. Стойките, разработени в този период, показват уникално допълнение - хоризонтална дървена греда напречно на дулото. Кука в края на оръдието може да се заключи с мандало за дървото, така че на стрелящиятстрелящия не се налага да поема целия откат. Тази добавка се среща из цяла Европа и макар че дървената греда рядко оцелява, напълно запазен пример за подобно оръдие може да се види в [[замък Дорненбург]], [[Нидерландия]]. Оръдейните стойки имат форма на обърнат на обратно отвор за [[ключ]] с кръгла дупка в дъното за оръжието и тесен отвор отгоре за прицелване.<ref name=CK165-167>Cathcart King (1988) - стр. 165–167</ref> Този вид стойки се среща много често в замъци, пригодени за оръдия, каквито може да се видят в [[Египет]], Италия, Шотландия, Испания и другаде. Други видове стойки, които са по-рядко срещани, са с хоризонтални отвори, позволяващи само странично движение, или с големи квадратни дупки, позволяващо по-голяма подвижност.<ref name=CK165-167/> Използването на оръдия за защита дава подем на артилерийските замъци като [[шато дьо Ам]] във Франция. Защитните съоръжения срещу оръдия се развиват в по-късен период.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 168</ref> Aм е пример за трендатенденцията новите замъци да се строят без по-ранни характеристики като високи кули, зъбци и пр.<ref>Thompson (1987) - стр. 40–41</ref>

След като мястото за построяването на замъка е избрано , остава да бъде подбран строителниястроителният материал. Замък от дърво и земя е по-евтин и по-лесен за построяване, отколкото каменните. Разходите, свързани с конструкцията, не са добре описани, а в повечето оцелели текстове става въпрос за кралски замъци.<ref name=McN39-40>McNeill (1992) - стр. 39–40</ref> Замък с отбранителен насип от пръст, мот и дървени защити, както и допълнителните сгради, би могъл да се построи от неквалифицирани строители. Източникът на човешки ресурс за строежа е местното феодално владение, а зависимите селяни, обработващи земите на своя господар, най-вероятно притежават нужните умения да секат дърва, да копаят и да работя с дървесина, което е необходимо за замъците от дърво и пръст. Принуждавани да работят за своя феодален властелин, работниците най-вероятно не получават заплащане, поради което конструирането на замък от дърво и земя почти не изисква никакви финансови средства. С течение на времето е пресметнато, че за средно голям мот - 5 мметра висок и 15 широк - са нужни 50 работника и 40 дни. Изключително скъп замък от вида ''„мот и бейли“'' е [[Замък Клоунес|Клоунес]] в Ирландия, построен през 1211 г. за £20 [[Британска лира|паунда]]<ref>Използваната валута е средновековна и не отговаря на днешния курс на британската лира. За приблизително преобразуване вижте [http://www.measuringworth.com/ppoweruk/index.php тук].</ref>. По-високата цена (в сравнение с други такива замъци) се дължи на това, че се налага работниците да бъдат транспортирани до строителния обект.<ref name=McN39-40/>

Цената за строежа на замък варира според определени фактори като сложността на конструкцията и разходите за прекарването на материал. Съвсем ясноСигурно е, че каменните замъци струват много повече от тези от пръст и дърво. Дори и малка кула като тази в [[замък Певерил]] струва около £200. Средно скъпи са замъци като [[Замък Орфорд|Орфорд]], построен през XII в. за £1&nbsp;400, а най-скъпите са например [[Замък Доувър|Доувър]], изразходвал £7&nbsp;000 <ref>McNeill (1992) - стр. 41–42</ref>. Харченето на огромни суми за обширни замъци като [[шато Гаяр]], построен между 1196 и 1198 г. за от £15&nbsp;000 до £20&nbsp;000, лесно може да се поеме от [[хазна]]та на монарха, но за господарите на малки местности строежът на замъци е изключително сериозно и скъпо занимание. Често построяването на каменни замъци отнема около десетилетие. Цената на голям замък (от £1&nbsp;000 до £10&nbsp;000), построен за това време, поглъща приход от няколко имения, нанасяйки сериозен удар по финансите на лорда.<ref>McNeill (1992) - стр. 42</ref> Кампанията за строене на замъци в Уелс на Едуард I Дългокракия струва £80&nbsp;000 в периода 1277-1304 и £95&nbsp;000 в периода 1277-1329.<ref>McNeill (1992) - стр. 42-43</ref> Известният архитект Джеймс от Сейнт Джордж, отговорен за построяването на [[замък Биумарис]], обяснява високата цена:

[[Куртоазия|Куртоазната любов]] е украсена и прочувствена обич между аристокрацията. Акцент се поставя върху въздържането на влюбените. Макар че понякога се изразява чрез рицарски събития като [[рицарски турнир|турнири]], където рицарите се бият, носейки знак от своята дама, тази любов може да бъде исъщо интимна и тайна. Легендата за [[Тристан и Изолда]] е пример за многото истории за куртоазна обич, разказвани в Средновековието.<ref>Schultz (2006) - стр. xv–xxi</ref> Тя е идеал за любовта между двама души, които не са встъпили в брак, макар да е възможно мъжът да е женен за друга жена. Не е рядко срещано или позорно за благородник да бъде прелюбодеец. [[Хенри I (Англия)|Хенри I]] например има над 20 извънбрачни деца. За една дама обаче блудството е крайно позорно.<ref>Gies & Gies (1974) - стр. 87–90</ref>

Местонахождението на замъците, що се отнася до характеристики с висок статут като изкуствени езера, е израз на сила и контрол върху ресурсите. Често срещаната [[енорийска църква]] в близост или вътре в границите на замъка<ref>Creighton (2002) - стр. 221</ref> обозначава връзка между феодалния владетел и [[Римокатолическа църква|Църква]]та, която е една от най-важните институции на средновековното общество.<ref>Creighton (2002) - стр. 110, 131–132</ref> Дори защитните елементи се използват за показност. Така например водните препятствия до портите на замъка [[замък Кенилуърт|Кенилуърт]] в Англия са умишлено построени, за да удължат пътя до входа, при което идващият да разгледа подробно замъка.<ref>Creighton (2002) - стр. 76-79</ref> Друг пример е [[Замък Бодиам|замъкът Бодиам]] от XIV в. Макар да изглежда добре укрепен и модерен за времето си, неговият ров е плитък и по-скоро прибавя мащаб към пейзажа, отколкото да предпазва от подземно прокопаване. ВОсвен допълнениетова, дупките за оръдията са непрактични и най-вероятно не много ефективни.<ref>Liddiard (2005) - стр. 7–10</ref> Това също показва, че позволението да се добавят зъбци не е само с умисъл за по-добра защита, но е и доказателство за благосклонността на монарха, който издава подобни позволения.<ref>Liddiard (2005) - стр. 9</ref>