|
| почивни-зимно = 1 януари, 3 март, 24 и 25 декември
| директор =
| адрес =
| телефон = (064) 83034 352 251
| e-mail = panoramapleven@gmail.com
| страница = http://panorama-pleven.com/
}}
'''Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“''' или '''Паметник „Плевенската епопея“''' (разг. Плевенската панорама) е построена в чест на 100-годишнината от [[Освобождението]] на [[България]] от [[Османска власт]]. Тя е включена в [[Стоте национални туристически обекта]]. Изградена е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третия щурм за Плевен се водят едни от най-кръвопролитните сражения за свободата на България. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева заедно с проектантски екип от 14 души.
Панорама '''“Плевенска епопея 1877 г.”''' е изградена през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на бившето бойно поле.
Архитектурното тяло на Панорамата имае форматанаправено нада пресеченизглежда конус,повдигнато носен отвърху четири стилизирани щика, които олицетворяват силата на руското оръжиеоръжието, донесло свободата . Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м<sup>3</sup>. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизиратнапомнят на посетителя трите щурма на Плевен, за трите гребена на Зелените възвишения, където се водят боевете при третия щурм. Четвъртият пръстен –— декоративно-пластичен фриз –— символизира блокадата на Плевен. ▼== Създаване ==
В наши дни има 33 панорами в целият свят. Сред тях е и Плевенската, която е втората по големина в света,изградена в град Плевен, заемащ централните части на Дунавската равнина. Панорамата “Плевенска епопея 1877 г.” е изградена през 1977 г., в чест на 100 годишнината от Плевенската епопея, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Скобелев е щурмувал три пъти. В негова чест парка около Панорамата е наречен Скобелев. Панорамата описва битките по време на Руско-Турската война през 1877-1878 г., в резултат на която България се освобождава от Турско робство. В комбинация и с помощта на картини, пластики и художественото изкуство всичко е направено напълно реалистично, за да напомнят на поколенията за най – кървавите битки, които са се водили по тези места.
Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на панорамата, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.
За нейното изграждане Секретариатът на ЦК на БКП взема специално решение, с което се материализира идеята за изграждане панорама на епичните плевенски боеве. Идеята води началото си от 80-те години на миналия век, когато в Москва е показана панорамата "Сраженията при Плевен" от руския художник Филиппото. Ревностен радетел и пропагандатор на идеята за изграждането на панорама в Плевен е ген. Иван Винаров. Реализацията на панорамата се осъществява под ръководството на ОК на БКП - Плевен, подкрепено от Областния комитет на КПСС в Ростов на Дон, с който Плевенски - окръг е побратимен.
Изкопните работи започват на 19 януари 1977 г. в района на Скобелевия парк музей непосредствено до редута "Кованлък", където по време на третия щурм за Плевен се водят епични боеве. Главен изпълнител на строежа е Строително-монтажният комбинат в Плевен. Под ръководството на ОК на БКП и ОНС активно участие вземат и много промишлени, селскостопански, строителни, военни и други организации и предприятия от Плевен и окръга. Ежедневната работа се ръководи от оперативен щаб под председателството на първия секретар на ОК на БКП Пенко Герганов. В помощ на строителите масово се включва цялото плевенско гражданство.
Проектите за панорамата са дело на младите плевенски архитекти Пламена Цонева и Иван Петров. В проектирането на инженерните съоръжения участват много съветски и български проектантски институти. Архитектурната част на панорамата е изградена за малко повече от 8 месеца.
На 29 август започва изписването на панорамното платно. То се извършва по проект и под ръководството на народния художник на РСФСР Николай Василйевич Овечкин от военното студио "М. Б. Греков". В изпълнителския колектив са включени 10 съветски и двама български художници - Христо Бояджиев и Диониси Дончев. Изписването на панорамното платно и изграждането на предметния план завършва на 6 декември, а на 10 декември 1977 г. в деня на годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго панорамата е открита тържествено.
== Архутектура ==
▲Архитектурното тяло на Панорамата има формата на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика, които олицетворяват силата на руското оръжие, донесло свободата. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м<sup>3</sup>. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите щурма на Плевен, трите гребена на Зелените възвишения, където се водят боевете при третия щурм. Четвъртият пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.
== Зали ==
Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. Когато посетителят влезе в приемната зала е посрещнат от бяла мраморна плоча с надпис: "Завет към поколенията". В метална капсула, зазидана под плочата, плевенчани са направили своя завет към бъдещите поколения със заръка да се отвори през 2077 г. по случай 200 години от епопеята при Плевен.
=== Уводна зала ===
Шест живописни платна /4 Х 3.60 м/ отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.:
Османско иго
Априлско въстание
Манифестация в Санкт-Петербург в подкрепа на българския народ
Руската армия преминава река Дунав
Защита на Самарското знаме
Боят на Шипка
=== Панорамна зала ===
Панорамното платно / 115 х 15 м/ изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 – 10 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877/. Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия на южния участък, водени от отряда на генерал М.Д.Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”.
Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони.
След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември. Продължава да се сражава само Скобелевият отряд срещу две трети от войската на Осман паша. Руското командване, вече оценило този щурм като неуспешен, отказва подкрепление. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили докрай войнишкия си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното руско командване в 17 часа на 12 септември.
В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на руската армия оказва и местното българско население.
Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост от руските и румънски войни, Третият щурм завършва с неуспех. Дадени са много жертви. Само в отряда на генерал Скобелев убитите и ранените са 6 500, и затова долината пред турските укрепления, напоена с тяхната кръв, е наречена “Мъртва”. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди.
Поредният неуспех и многобройните жертви налагат промяна в тактиката. По план и под командване на генерал Тотлебен започва тримесечната блокада на Плевен. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор.
==='''Диорамна зала'''===
Живописното платно /17/5м/ отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Обща площ заедно с предметния план - 150 кв. м.
На 28 ноември/10 декември /1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецкий разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници -маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.
==='''Заключителна зала'''===
Две картини /4 Х 3,6/ показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия.
Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война. Руската армия, преодоляла най-тежкото препятствие по своя път, осъществява считаната за невъзможна от военните специалисти операция – зимно преминаване на Балкана. Само месец и половина след падането на Плевен турското правителство моли за мир. На 19 февруари /3 март/ 1878 г. в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Турция, по силата на който България възстановява своята държавност. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция в Заключителната зала. Постоянната експозиция от оригинални литографии от края на XIX в., подредена в ротондата на Панорама “Плевенска епопея 1877 г.” обединява темата за Освобождението, представя моменти от Руско-турската война 1877-1878 г. и епизоди от национално-освободителните борби на българския народ в епохата на Възраждането. Важ но мяс то сред тях за е мат сраженията на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Плевенската епопея и отзвукът от тези събития в освободена България, Европа и Русия. Изработени по вре ме или непосредствено след събитията, които отразяват, представените литографии са исторически достоверни.
Експозицията допълват художествени произведения на утвърдени български, руски и румънски автори: икони на худ. Г. Данчов, скулптурна фигура на ген. М.Д.Скобелев /автор А. Спасов/, бюс тове на военни дейци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г./автори П. Трубецкой и Ф. Щорк/, гра фи ки на Сидония Атанасова, отразяващи Плевенската епопея и оригинални проекти от конкурса за изграждане на параклис-мавзолей "Св.Георги Победоносец" в Плевен /1903 г./.
== Работно време ==
* лятно (1 май - 30 септември): 9.00 - 12.00 ч. 12.30 - 18.00 ч.
* зимно (1 октомври - 30 април): 9.00 - 12.00 ч. 12.30 - 17.00 ч.
Без почивен ден:
== Входни такси ==
Входни такси:
* граждани - 3 лв.
* ученици и студенти - 1 лв.
* инвалиди - вход свободен
Екскурзоводска беседа:
* на български език – 6 лв.
* на чужд език – 6 лв.
* на български език с превод – 6 лв.
Заснемане:
* с фотоапарат – 5 лв.
* с видео камера – 20 лв.
== Източници ==
* [http://purebulgaria.com/bg_version/cities.php?city_id=126 Плевенската епопея]
| 