Петър Панчевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ToKo (беседа | приноси)
Редакция без резюме
 
ToKo (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 9:
| починал-място=[[София]]
}}
'''Петър Павлов Панчевски''' (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военен, армейски [[генерал]], единственият българин с генералско звание в Червената армия.
 
Петър Панчевски е роден на [[25 януари]] [[1902]] г.
 
Завършва педагогическо училище в [[Лом]] ([[1923]] г.) и участва в [[Септемврийски селски бунт|Септемврийския селски бунт]]. След потушаването на бунта емигрира в [[Югославия]], а от [[1925]] г. е в [[СССР]].
 
Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през [[1929]] г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в [[Москва]] ([[1936]] г.).
 
Панчевски участва в Гражданската война в Испания ([[1936]]-[[1939]] г.) и във [[Втората световна война]] - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.
 
Завръща се в България през [[1945]] г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода [[1949]]-[[1950]] г., а от 1950 до [[1958]] г. е [[министър]] на народната отбрана.
 
Петър Панчевски е [[народен представител]] (1950-[[1961]] г.) и [[посланик]] на България в Китай от [[1958]] до [[1962]] г.
 
Умира на [[17 ноември]] [[1982]] г. в [[София]].
 
===Източници===
[http://focus-news.net Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.]
 
[[Категория:Български офицери]]