Георги Софийски Нови: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
 
==Биография==
Роден е през [[1497]] г. в българския<ref>Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев - „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47</ref> град [[Кратово]] (в днешна [[Република Македония]]) и се занимава със [[златарство]]. Премества се на работа в [[София]]. Понеже отказва да се ожени за туркиня и да приеме [[ислям]]а, Георги е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на [[11 февруари]] [[1515]] г., на която дата се и почита днес от Църквата. Останките му са прибрани в софийската църква „Света„[[Света Марина”Марина]]”. Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът [[поп Пейо]] написва неговото [[житие]] и [[служба]].
 
При условията на османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи). Житието на светеца е силно разпространено в [[Русия]]. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато [[Никола Карастоянов]] отпечатва полулегално в [[Самоков]] книжката ''„Служба с житием и страданием светаго великомученика Георги Нового”''. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия” на [[Атон|Атонския полуостров]] в [[Гърция]]. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от [[кирилица|кирилски]] надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес [[Ботевград]]) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.