Цезура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Idioma-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: lt:Cezūra |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Цезура''' е
В метрическото и силабическото стихосложение е словоразделител на определено място, разделящ стиха на 2 половини (полустишия), а при стих с по-голяма дължина - на 3 части.
В
Понякога цезура се нарича всеки словораздел в стиха (както в античния стих) и словоразделът между всяка стъпка.
По принцип, като силна интонационна пауза цезурата, която разделя стиха, се нарича "голяма цезура" или "медиана" за разлика от останалите ("малка цезура").
==Примери==
==В силабичното стихосложение==
В българската поезия, цезурирани са силабичните стиховете на народната песен. Най-разпространеният народен размер е осмосричникът, с цезура след петата сричка, отбелязван 5+3:
Лиляно моме, + Лиляно,
я стани рано + призори
я стани рано + призори,
та либето си + посрещни...
Този размер е характерен и за някои стихотворения на [[Христо Ботев]], като "На прощаване":
Не плачи, майко, + не тъжи,
че станах ази + хайдутин,
хайдутин, майко, + бунтовник,
та тебе клета + оставих...
==В силаботоничното стихосложение==
В българската поезия се среща, макар и рядко, така нареченият [[александрийски стих]], който представлява шестстъпен ямб с цезура след третата стъпка, 3+3. В александрийски стих е написан "Псалом на поета" от [[П.П. Славейков]]:
Другарко, сещам аз, + последний час настава,
час сбогом и от теб + и от света да зема -
към своя хубав край + се вече приближава
на земний ми живот + тъжовната поема...
[[Категория:Стихосложение]]
|