Генадий Невелски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
През 1829 постъпва, а през 1832 завършва Морския кадетски корпус в Петербург и постъпва във флота. През 1836 завършва Морската академия и с чин лейтенант е назначен на кораба "Белона", на който под ръководството на Фердинанд Литке се обучава на морско дело великия княз Константин. Престижната длъжност му гарантира бързо придвижване по служебната стълбица и завидна кариера.
През 1847 Невелски е назначен за командир на транспортния кораб "Байкал". Поставена му е задача да изследва устието на река [[Амур]]. <br />
На 28 август 1848 "Байкал" отплава от Кронщад и на 12 май 1849 стига до [[Камчатка]], където занася на заселниците продоволствия и дрехи. На 30 май излиза в открито море, пресича [[Охотско море]] и навлиза в Сахалинския залив.
През пролетта на 1850 Невелски се отправя обратно към [[Амур]] и в неговото устие на 1 август 1850 основава град [[Николаевск на Амур]]. До 1853, въпреки забраната на императора, основава няколко селища на езерото Кизи, в залива Дьо Кастри, в залива Советская Гаван и на остров Сахалин, като по този начин утвърждава руското присъствие в района.<br />
През [[1854]] е произведен в контрадмирал, а през 1874 г. в адмирал.▼
Министерския съвет, възмутен от самоуправството на Невелски, постановява да бъде разжалван в матрос и да освободи поста, който заема. Тогавашния генерал-губернатор на Източен Сибир Муравьов-Амурски успява да издейства аудиенция при императора и представя нещата в истинска светлина. на подписания от министрите документ за разжалването на Невелски Николай І написва "''Поступок невельского молодецкий, благородный и патриотический, и, где раз поднят русский флаг, он уже опускаться не должен''" - и награждава Невелски със следващ чин - капитан 1-ри ранг.<br />
през 1854 организира експедиция по изследването на [[Амур]], която се възглавява от генерал-губернатора Муравьов-Амурски за защита на Далечния Изток от англо-френска агресия по време на [[Кримската война]].<br />
▲
През 1856 е отзован от Далечния изток и назначен за член на научния отдел на Морския технически комитет.
На негово име са неречени 10 географски обекта в Японско и Охотско море, Висшите инжинерно морско училище и улица във Владивосток. Има издигнати паметници във [[Владивосток]], Николаевск-на-Амур и [[Хабаровск]]. На него е посветен филма “Залив на щастието" (Залив счастья) (Свердловска киностудия, 1988).▼
Умира на 17 (29) април 1876 в [[Санкт Петербург]] и е погребан в Новодевическото гробище.
▲
== Трудове ==
Подвиги русских морских офицеров на крайнем востоке России. 1849-55, Хабаровск, 1969.
== Източници ==
<references />
* Б а р а н с к о г о, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М. 1960 г.
* Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
==Външни препратки==
Line 28 ⟶ 43:
{{СОРТКАТ:
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Руски изследователи]]
| |||