Разлика между версии на „Албания“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: ab:Арнауыҭтәыла)
|}}
 
'''Република Албания''' (на [[албански език|албански]]: ''Shqipëria'', изговаря се ''Шкипърия'', което означава "''Земята на орлите''") е страна в Югоизточна [[Европа]]. Граничи с [[Черна гора (република)|Черна гора]] на север, [[Косово]] на североизток, [[Република Македония]] на изток и [[Гърция]] на юг. Има излаз на [[Адриатическо море]] на запад, както и на [[Йонийско море]] на югозапад. Площта ѝ е 29  176  км², от които 27  805  км² суша и 1  371  км² водна площ.
 
== История ==
{{основна|История на Албания}}
 
В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от [[Римска империя|римската]] провинция [[Илирик]]. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" [[Клавдий Птоломей]] през ІІ-ри век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта, на България в перода 9-13 век и за кратко е част от Византийската и Сръбската държава, тя става част от [[Османска империя|Османската империя]] през [[1478]] г.
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]], през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с [[декларация от Вльора|декларацията от Вльора]]. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили лобират за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца, след като го е заел. След краяткрая на [[Първата световна война]], по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първияпървият парламент в Албания. През 1928г,1928 г. парламентапарламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившиябившият министър-председател и бивш президент [[Ахмед Зогу]], който е коронясан за крал под името Зогу І.
 
Страната е окупирана от [[Италия]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер [[Енвер Ходжа]]. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и останалите държави от [[Източен блок|Източния блок]], но след смъртта на [[Сталин]] той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към [[Китай]] на [[Мао Дзедун]]. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана, и поддържа минимални контакти с останалия свят.
 
До [[1990]] г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, [[организирана престъпност|организираната престъпност]], както и с многото албански [[бежанец|бежанци]] от [[Косово]].
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има голямо наличие на [[сол]]ни находища.
 
Освен столицата Тирана, в която живеят около 1  520 000 души, главните градове са [[Дуръс]], [[Елбасан]], [[Шкодра]], [[Вльора]] и [[Корча]], а пример за по-малък град е [[Кавая]].
 
=== Климат ===
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 — 15001000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
 
Средната влажност на въздуха е 60-65 % за цялата година.
 
{| class="wikitable"
{{основна|Държавно устройство на Албания}}
 
Държавният глава е президент, избиран от [[Кувенди Популор]], или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.
 
== Административно деление ==
Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция-[[Берат]], [[Тирана]], [[Драч]], [[Елбасан]], [[Шкодра]],[[Корча]] и други градове).
 
[[Сали Бериша]] през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 50  000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни [[учен]]и и международни организации както и по данни на [[Българска екзархия|Екзархия]]та, доклади на Българското [[консул]]ство в Албания, книгата на [[Светлозар Елдъров]] "[[Българите в Албания]]" и други.
 
Според [[вестник]] "[[Монитор (вестник)|Монитор]]" броят на българите от някои на градовете в Албания е следнияследният: [[Елбасан]] (4-5 хиляди), [[Тирана]] (3-4 хиляди), [[Дуръс]] (2-3 хиляди), [[Пешкопия]] (около 1000 души).
 
Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища.
[[Файл:ALB 20070713 img 1250.jpg|мини|220п|В столицата Тирана е концентрирана почти цялата икономическа дейност на страната.]]
 
Албания е аграрна страна, и е една от най-бедните държави в [[Европа]].<ref>[http://www.dfat.gov.au/GEO/albania/country_brief.html Albania Country Brief]. [[Министерство на външните работи и търговията]] ([[Правителство на Австралия|Австралия]]), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.</ref> БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.<ref>{{cite web |url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-25062009-BP/EN/2-25062009-BP-EN.PDF|title=Albania's GDP per capita in PPS (2008) |publisher=Eurostat |accessdate=2009-10-02}}</ref> Страната има проблем с високата [[безработица]], [[корупция]]та, която достига високоправителствени нива, и [[организирана престъпност|организираната престъпност]].
 
Албания почти не [[износ|изнася]], но [[внос|внася]] от [[Гърция]] и [[Италия]], от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.
 
Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6&nbsp;000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само [[Косово]]. От БВП, 20,6% се падат на [[земеделие]]то и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността, и 59,5% — на услугите. Въпреки, че населението е 3&nbsp;970&nbsp;000 души, работната ръка възлиза на 1&nbsp;090&nbsp;000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.
 
По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са и липсата на адекватна инфраструктура, големият бюджетен дефицит (близо $ 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
 
== Религия ==
„Освен сърбите и българите, на Балканския полуостров живеят още три народности: гърци, румънци и арнаути; първите две народности имат своя култура и свой политически живот, а последната се намира в детско състояние.“ [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=179&WorkID=14561&Level=2]
 
През по-голямата част от съществуването си, албанската култура се развива почти изолирана от останалите култури. До идването на [[комунисти]]те на власт след края на Втората световна война, обществото има предимно родово-кастов характер. В Албания кръвната [[вендета]] все още се практикува.<ref>http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4273020.stm</ref>
 
Грамотността в Албания е 93% — сравнително висока в световен мащаб, но все пак най-ниската в Европа.
456

редакции