Пресиян (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3402435 на 95.43.64.3 (б.) |
|||
Ред 22:
== История ==
Историята на селото от най-древни времена е забулена до голяма степен в неизвестност. Едно старо предание говори, че селото е заселено на сегашното си място за да се избяга от [[чума]]та, която тогава върлувала наоколо. Преди това то се е намирало (местило) на още три места – в местностите Горен Юртлук, Долен Юртлук и Ортакьой (средно село). Тогава мястото на днешното село Пресиян е било обрасло с буйни [[дъб]]ови гори. За строежа на къщите на жителите са били използвани дърветата от горите наоколо и те постепенно са отстъпили място на заселниците. Последното вековно дъбово дърво от 15-тината останали от тези гори оцеляло на площада на селото до [[1948]] г.
До [[Освобождението]] на България селото е било почти изцяло турско. Наричало се е Салтъклар (сладка вода), име което носи до [[7 декември]] [[1934]] г. Около [[1883]] г. в него е имало около 100 турски къщи. Стари предания говорят, че една част от най ранните турските заселници дошли в селото от района на град [[Мека]]. Преди заселването на турците селото е било българско, но част от населението е било избито, а останалото постепенно се претопило. Единствен спомен от старите български жители са заварените от турците старинни имена на някои местности около селото – Марабунар, Гяурчаарсъ, Домусдиамент.
Първата по-голяма вълна от нови заселници в селото идва след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], основно от село [[Марулево]], Горноджумайско през [[1903]] г. Повече български заселници в Пресиян идват 5 години след [[Освобождението]] – около [[1883]] г. Най-ранните преселници-българи остават там само няколко години и отново се изселват, защото мястото не им харесало. Един от най-първите заселници е Стоилко Димитров Петков, родом от село [[Хърсово]], Благоевградско. Когато се изселва от родното си село е бил вече младеж на около 17 години. Неговите съселяни в движението си към свободна България първоначално са усядали в села на Плевенско, Ловчанско, Омуртагко, като са търсели освободени от [[черкези]]те земи за да развият своя поминък и удобни места за заселване. Преди идването им в селото част от тях са престояли известно време в село Дербент (дн. [[Пролаз]]), Търговищко, но понеже това село било на главен път и е имало голямо движение и върлуващи разбойници, напускат селото и идват в Салтъклар (Пресиян). Един от тези заселници е бил Димитър Русев Тънгаров. От първите заселници е бил и Стойно Георгиев Стойнов.
Около [[1905]] г. идва нова вълна заселници от Старозагорско. През [[1929]] г. идват заселници-българи и от [[Беломорие]]то – от селата [[Малък Дервент]] и [[Голям Дервент]].
Изселването на турците от селото започва още след [[Освобождението]], но по масов характер придобива в изселническите вълни от [[1929]] г, [[1935]] г. и [[1961]] г.
Първото съвременно училище в селото е открито през [[1892]] г., а пръв учител е бил Цвятко Стойнов Парашканов от същото село.
== Религии ==
| |||