Поликарбонат: Разлика между версии

'''ПоликарбонатиПоликарбонатите''' са група термопластични [[полимер]]и. В тях остатъците от мономерите се съединяват с [[въглерод]]ни групи (-O-CO-O-) в дълга [[молекула|молекулна]] верига. Намират широко приложение, единедно от които е за [[оптика|оптични]] стъкла.

Топлопроводността играе важна роля при използване на поликарбоната за остъкляване на сгради. Тя допринася за постигане на топлоизолация и енергийната ефективност. Слоят въздух, затворен между пластовете на клетъчния поликарбонат, е отличен топлоизолатор. Дори най-тънките плоскости, с дебелина 4 мм, превъзхождат с два пъти степента на топлоизолация при обикновеното остъкляване. Така се постига около 30 % спестяване на енергия.

Гъвкавостта на листовете ги прави идеален материал за покриване на повърхности със сложна геометрична форма. Благодарение на еластичните връзки, поликарбонатът се поддава на огъване дори в студено състояние, като това не влияе на здравината на листа. Всяка дебелина на панелите се характеризира с определен минимален радиус на огъване.

Поликарбонатът е пожаробезопасен. Той спира разпространението на пожара и при температурно разрушение не представлява опасност за живота. Това означава, че изгарянето му не е съпроводено с отделяне на вредни вещества, както е при други видове пластмаси, т. е. той е екологично безопасен.