Елак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
}}
'''Елак''' (Ellac, Elac, Ellak; * [[425]]; † [[454]] в [[Битка при Недао|битката при р. Недао]] в [[Панония]]) е най-големият син на [[хуни|хунския]] крал [[Атила]] и кралица Крека, като в историята често се среща и с името "Илак" (''Illak''). Той има син, който се казва [[Аудан]].
По времето на мисия на Приск в столицата на [[Атила]], поради византийски интриги в централната част на Държавата-Северното Причерноморие, на Елак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната рака.
Елак е най-големия син на Атила и негов наследник на владетел на Хунската държава след негоавата смърт. По това време започва разпада на Хунската държава, тъй като много племена се отделят от нея. Елак влиза в конфликт с братята си – [[Денгизик]] и [[Ернак]], което принуждава двамата братя да напуснат пределите на Хунската държава и да търсят нови земи за своите хора.
През 454 – 455 годиан започва Германската революция –
След убийството на Ернак, държавната отговорност поема вторият син на Атила - Денгизик. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Елак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, те се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите” на ГЕЙЗЕ-РИК и ХУНЕ-РИК. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. Неговите армии, /в състав етничеки монголоидни хуни и индоевропеидни алани/, след опустошаването на Рим, по споразумение на двамата пълководци, са пренасочени към северното крайбрежие на [[Африка]] с цел да бъде превзет укрепения град [[Картаген]]. Монголоидните хуни и индоевропеидните Алани, впоследствие създават особенният конгломерат- Арабите, които се връщат в стари родни места.
| |||