Замък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м мънички |
|||
Ред 8:
Замъците се появяват през [[9 век|IX]] и [[10 век|X в.]] след разпадането на [[Франкска империя|Франкската империя]], в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни [[принц]]ове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и [[символ]]и на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например [[мелница|мелници]] или плодородна земя.
Замъците първоначално се строят от [[дърво]] и пръст, като по-късно за усилване на защитата се използва [[Скала|камък]]. Ранните замъци често търсят природни, естествени защити и по тази причина не включват [[кула|кули]] и бойници, разчитайки на централната защитна част. В края на [[12 век|XII]] и началото на [[13 век|XIII в.]] се появява научен метод за строеж на замъци. Това води до появата на кули с отдаване на специално значение на [[фланг]]овото обстрелване. Повечето нови замъци са многоъгълни или разчитат на концентрична защита – състоят се от няколко етапа от укрепления, намиращи се едно в друго, способни да функционират едновременно за максимално увеличаване на отбранителната способност. Тези промени в отбраната се приписват на смесица от технологии, използвани по време на [[Кръстоносни походи|Кръстоносните походи]] и на тези, вдъхновени от по-древни съоръжения като например [[Древен Рим|древноримските]] фортове. Не всички елементи на замъка са военни по природа. Такива като [[ров]]а например се превръщат от защитни допълнения в символи на власт и могъщество, строени за да впечатляват и доминират околния пейзаж.
Макар че [[барут]]ът се появява в Европа още през [[14 век|XIV в.]], запалителната смес не променя значително строежа на замъците до [[15 век|XV в.]], когато [[артилерия]]та става достатъчно мощна и способна да пробие каменните стени като ги разрушава постепенно. Въпреки че замъците продължават да се строят и през [[16 век|XVI в.]], снабдяването им с нови приспособления против [[Артилерийско оръдие|топ]]овните атаки, ги правят неудобни и нежелани места за пребиваване. Като резултат от това истинските замъци западат и са заменени от артилерийски фортове без никаква административна роля и от провинциални имения без защити. От [[18 век|XVIII в.]] нататък интересът към замъците се възобновява като част от [[Романтизъм|романтичното възраждане]] на [[Готика|готическата архитектура]], но тези замъци не се използват за военни нужди.
== Дефиниция ==
=== Етимология ===
Думата ''„замък“'' сама по себе си не се среща в средновековния български език и не се използва никъде из останалите оттогава извори<ref name=Baz>{{bg икона}} [http://www.bazileus.eu/kreposti/254-zamakyt.html/ Замъкът - Bazileus.eu]</ref>. Тя навлиза в България едва през [[19 век|XIX в.]], като за един от първите, които я използват, се смята [[чехи|чехът]] [[Константин Иречек|К. Иречек]].<ref name=Baz/>
=== Определящи характеристики ===
Ред 52:
Входът често се явява като най-слабата част в защитата. За да се предотврати пробив оттам, се създава постройка около портата, позволяваща на защитниците вътре в замъка да контролират влизащите и излизащите. При преизграждането на землянките и дървените замъци портата и обграждащата я сграда са първото, което се строи от камък. Предната част на портата е сляпо петно за бранниците, поради което се добавят високи кули от двете страни по начин, подобен на този, използван от [[Древен Рим|римляните]].<ref>Friar (2003) - стр. 124–125</ref>
Входът към замъка по принцип е място, където могат да се видят редица защитни съоръжения, за да затрудни щурма на обсаждащата
През XIII и XIV в. се развива [[барбакан]]ът.<ref>Friar (2003) - стр. 25</ref> Той се състои от крепостен [[Земен вал|вал]], изкоп и по възможност - кула, които се намират пред постройката около портата<ref>McNeill (1992) - стр. 101</ref> и се използват за допълнителна защита на входа. Барбаканът не само дава още една линия на защита, но също диктува откъде да се придвижи врага, за да стигне до портата.<ref>Allen Brown (1976) - стр. 68</ref>
=== Мот и бейли ===
Ред 83:
Военният историк Алън Браун поддържа тезата, че упадъкът на обществото, свързан с падението на Франкската империя, и последвалото отсъствие на работеща централизирана държавност правят феодалните връзки по-значими. Строежът на замъци не се дължи единствено на желанието на новите лордове да защитят земите си, а е и реакция срещу атаките на [[маджари]]те, [[мюсюлмани]]те и [[викинги]]те.<ref name=AB6-8/> Най-вероятно замъкът просто еволюира от често срещаните укрепени благороднически домове. Най-голямата заплаха за благородническия дом, строен по принцип от дърво, е огънят. За предотвратяване на пожари и защита от нападатели има няколко възможности: създаване на обкръжаващи зданието изкопи, издигане на изкуствена могила, позната още като мот, или изграждането на каменни здания.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 35</ref> Докато идеята за ровове, крепостни валове и стени като защитни съоръжения се появява още в [[Античност]]та, то издигането на изкуствени могили, за да се използва преимуществото на високото разположение, е средновековна иновация.<ref>Allen Brown (1976) - стр. 12</ref> Изграждането на сградата от камък не предотвратява напълно опасността от пожар, защото все още има прозорци и дървена порта. Това води до повдигане на нивото на прозорците на първия етаж, за да е по-трудно вътре да се хвърлят горящи предмети, и до издигането на входа от приземния етаж на първия етаж. Тези характеристики могат да се видят в много останали от миналото донжони на замъци, които са всъщност доразвита версия на аристократичните резиденции и вътре се побира домакинството на благородника.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 35–36</ref> Замъците не се използват само като отбранителни резиденции, но и като символ на властта на лорда над притежаваните от него земи. Освен това замъците позволяват на гарнизона да контролира околната местност<ref>Allen Brown (1976) - стр. 9</ref> и са важен административен център, осигурявайки на благородника зали за приеми.<ref>Cathcart King (1983) - стр. xvi–xx</ref>
От 1000 г. нататък замъците се споменават все по-често в разнообразни текстове (например [[харта|харти]]). Историците интерпретират това като доказателство за внезапно увеличаване в броя на замъците в Европа по това време. Това предположение е подкрепено от археологически изследвания, датиращи конструирането на подобни защитни съоръжения чрез проучване на [[грънчарство|керамични изделия]].<ref>Aurell (2006) - стр. 32–33</ref> Възходът на замъците в [[Италия]] започва в средата на [[10 век|X в.]], като броят им се увеличава с от три до пет пъти на всеки 50 години, докато в други части на Европа като Франция и [[Испания]] разпространението е по-бавно. В [[Прованс]] например през 950 г. има 12 замъка, до 1000 г. числото се вдига до 30, а до 1030 г. - над 100.<ref name=A33>Aurell (2006) - стр. 33</ref> Въпреки че периодът на разпространяване в Европа е почти еднакъв, самите замъци силно се различават според региона, където са построени. В първите години на XI в. замъците от вида „мот и бейли“ са най-често срещани в цяла Европа освен [[Скандинавия]].<ref name=A33/> Замъците се появяват в Англия малко преди норманското нашествие през 1066 г.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 32–34</ref> „Мот и бейли“ остават водещи в Англия, [[Уелс]] и [[Ирландия (остров)|Ирландия]] и през XII в.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 26</ref> По същото време архитектурата на замъците в континентална Европа силно се усложнява.<ref name=A33-34>Aurell (2006) - стр. 33–34</ref>
[[Файл:Castle-rising-castle.JPG|мини|[[Замък Райзинг|Замъкът Райзинг]] (построен 1138) е ярък пример за усложнен донжон.<ref>Friar (2003) - стр. 95</ref>]]
Центърът на тази промяна в архитектурата през XII в. е донжонът<ref>Friar (2003) - стр. 95–96</ref>. Тези централни кули се срещат все по-често и обикновено имат квадратна форма със стени с дебелина от 3 до 4 метра. Декорацията им подражава на [[Романика|Романския стил]] в архитектурата и понякога включва двойни прозорци като тези в камбанариите. Донжоните, в които пребивава властелинът на замъка, стават по-просторни. Акцентът във външния вид на донжоните се променя, за да отразява промяната от функционални към декоративни изисквания, добавяйки символ на благородническата власт в пейзажа. Това понякога води до компромиси в отбранителните качества за сметка на показността.<ref name=A33-34/> Историците приемат разпространението на замъците из цяла Европа през XI и XII в. като доказателство, че войната е почти непрекъсната по това време и съвсем често водена между местни аристократи.<ref>Aurell (2006) - стр. 34</ref>
Ред 111:
Все по-големи оръдия започват да се проектират и през XV в. те стават алтернативни обсадни машини. Преимуществата на големите оръдия спрямо [[требушет]]а, който е най-ефективната средновековна обсадна машина преди появата на барута, са по-големият обсег и сила. В опит да се увеличи тяхната ефективност, оръдията се правят все по-големи. До средата на века оръдията вече стават предпочитани пред всички останали обсадни машини, а успеваемостта им се доказва при [[Обсада на Константинопол (1453)|завладяването на Константинопол през 1453 г.]] от [[султан]] [[Мехмед II]].<ref name=CK169>Cathcart King (1988) - стр. 169</ref> Отговорът срещу по-мощните оръдия е изграждането на по-дебели стени и кръгли кули, защото всяка извивка спомага за отклоняването на снаряда. Притежателите на по-старите здания трябва да сторят нещо, за да се справят със силата на оръдията. Обикновено се изсипва пръст зад крепостните стени, за да поеме част от удара.<ref>Thompson (1987) - стр. 38</ref> Често се случва в замъци, построени преди появата на барута, да не е възможно да се използват оръдия заради тесните проходи по стените. Решението е премахването на върха и намаляването на височината на кулата, заспиването на пода с чакъл и поставянето на оръдията там. Този ущърб на крепостните защити има за страничен ефект по-лесното им преодоляване чрез стълби. Друга по-разпространена алтернатива, която не носи щети за замъка, е изграждането на насипи извън крепостните стени. Тези насипи се строят от земя и камък и се използват за поставяне на оръдия.<ref>Thompson (1987) - стр. 38–39</ref>
В началото на XVI в. в Италия се появява иновативният [[бастион]], построен с коси стени.<ref>Thompson (1987) - стр. 41–42</ref> С подобни новости Италия се превръща в
[[Файл:Fortalesa crop.jpg|ляво|мини|[[Осама (крепост)|Форталеса Осама]] в [[Доминиканска република|Доминиканската република]] е един от първите замъци, построени в Америките]]
Няколко истински замъка бива построени в Америките от [[Нова Испания|испанските]] и [[Нова Франция|френски колонисти]]. Първата фаза на строеж на испански фортове е наречена ''„период на замъците“'', която продължава от 1492 г. до края на XVI в.<ref>Chartrand & Spedaliere (2006) - стр. 4–5</ref> Започвайки с [[Осама (крепост)|крепостта Осама]], ''„тези замъци представляват типични средновековни европейски замъци, пренесени в Америка.“''<ref>Chartrand; Spedaliere (2006) - стр. 4</ref> Сред други защитни конструкции (като фортове и [[цитадела|цитадели]]) замъците също се строят и в [[Нова Франция]] към края на XVII в. В [[Монреал]] артилерията не е така развита, както на Стария континент, така че някой регионални фортове се строят като укрепените имения във Франция.<ref>Chartrand (2005)</ref> Форт Лонгьой, построен в периода 1695-1698 от баронско семейство, е описван като ''„най-средновековно изглеждащия форт, строен в [[Канада]].“''<ref>Chartrand (2005) - стр. 39</ref> Имението и конюшните са в границите на укрепеното бейли с висока кръгла кула на всеки ъгъл. ''„Най-масивният форт, приличащ на замък,“'' в близост до Монреал е [[форт Сенвил]] (1692 г.), който има квадратни кули, свързани с дебела каменна стена, както и укрепени [[вятърна мелница|вятърни мелници]].<ref>Chartrand (2005) - стр. 38</ref> Каменните фортове, подобни на гореспоменатите, служат като укрепени резиденции, както и внушителни сгради, възпиращи нашествията на [[ирокези]]те.<ref>Chartrand (2005) - стр. 37</ref>
Ред 130:
{{основна|Средновековна технология|Каменоделство}}
[[Файл:Echafaud.donjon.Coucy.2.png|250п|мини|Изображение на строеж на кула с работещи зидари и [[скеле]]. Дупките показват позицията на скелето в по-ранните етапи на строежа.]]
След като мястото за построяването на замъка е избрано, остава да бъде подбран строителният материал. Замък от дърво и земя е по-евтин и по-лесен за построяване, отколкото каменните. Разходите, свързани с конструкцията, не са добре описани, а в повечето оцелели текстове става въпрос за кралски замъци.<ref name=McN39-40>McNeill (1992) - стр. 39–40</ref> Замък с отбранителен насип от пръст, мот и дървени защити, както и допълнителните сгради, би могъл да се построи от неквалифицирани строители. Източникът на човешки ресурс за строежа е местното феодално владение, а зависимите селяни, обработващи земите на своя господар, най-вероятно притежават нужните умения да секат дърва, да копаят и да работя с дървесина, което е необходимо за замъците от дърво и пръст. Принуждавани да работят за своя феодален властелин, работниците най-вероятно не получават заплащане, поради което конструирането на замък от дърво и земя почти не изисква никакви финансови средства. С течение на времето е пресметнато, че за средно голям мот - 5 метра висок и 15 широк - са нужни 50 работника и 40 дни. Изключително скъп замък от вида ''„мот и бейли“'' е [[Замък Клоунес|Клоунес]] в Ирландия, построен през 1211 г. за £20 [[Британска лира|паунда]].<ref>Използваната валута е средновековна и не отговаря на днешния курс на британската лира. За приблизително преобразуване вижте [http://www.measuringworth.com/ppoweruk/index.php тук].</ref>
Цената за строежа на замък варира според определени фактори като сложността на конструкцията и разходите за прекарването на материал. Сигурно е, че каменните замъци струват много повече от тези от пръст и дърво. Дори и малка кула като тази в [[замък Певерил]] струва около £200. Средно скъпи са замъци като [[Замък Орфорд|Орфорд]], построен през XII в. за £1 400, а най-скъпите са например [[Замък Доувър|Доувър]], изразходвал £7 000
{{цитат|В случай, че се чудите къде биха могли да отидат толкова пари за една седмица, ще ви съобщим, че се нуждаехме - и ще продължаваме да се нуждаем от 400 [[каменоделство|каменоделци]] (и делкачи, и зидари) заедно с 2 хиляди по-малко опитни работници, 100 [[талига|талиги]], 60 [[каруца|каруци]] и 30 [[лодка|лодки]] за доставката на камък от морския бряг; 200 каменари; 30 [[ковач]]и и [[дърводелец|дърводелци]] за поставянето на напречните греди, дъските на подовете и други нужни работи. Всичко това е без гарнизона ... нито покупката на материал. А такъв ще трябва в големи количества ... Плащанията на работниците се бавят дълго и ни е изключително трудно да ги задържим на обекта, защото просто нямат пари да се препитават.<ref>McNeill (1992) - стр. 43</ref>}}
Ред 139:
[[Средновековна технология|Средновековните машини и изобретения]] стават незаменими по време на строежа, а [[Античност|античните]] техниките по изграждането на дървени [[скеле]]та се подобряват.<ref>Erlande-Brandenburg (1995) - стр. 121–126</ref> Намирането на камъни за скелета на донжоните и крепостните стени е първото, за което трябва да помислят средновековните строители. Често решението са каменоломни в близост до обекта.<ref name=EB104>Erlande-Brandenburg (1995) - стр. 104</ref> Примери за замъци, където камъните се копаят на място, са [[шато дьо Шинон]], [[шато дьо Куси]] и шато Гаяр.<ref name=EB104/>
[[Тухла|Тухлените]] замъци невинаги са по-слаби от техните каменни събратя. В Англия продукцията на тухли разцъфтява по югоизточния бряг поради влиянието на [[Фландрия (графство)|фламандските]] тъкачи и намаляването на местата за добив на камъни, което води до търсене на алтернативен строителен материал. Тухлените замъци са по-рядко срещани от каменните или от тези, изградени от пръст и дървесина. Те се избират най-вече поради естетически причини или заради [[мода]]та, която се насърчава от тухлената архитектура на [[Ниски земи|Ниските земи]]. Например когато [[замък Татършал]], изграден с около 700 хил. тухли, се строи, наоколо има достатъчно каменен материал, но собственикът избира тухли. Впоследствие зданието е описано като ''„най-чудната тухлена сграда в Англия.“''<ref>Friar (2003) - стр. 38–40</ref> В множество страни се срещат замъци и от дърво и земя, и от камък,<ref>Higham & Barker (1992) - стр. 78</ref> но в Дания има малко каменоломни, което резултира в голямо преимущество на алтернативните материали.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 25</ref> Също така повечето испански замъци са от камък, докато в [[Източна Европа]] основно се използват дървени конструкции.<ref>Higham & Barker (1992) - стр. 79, 84–88</ref>
{{панорама|Marienburg 2004 Panorama.jpg|1100п|Замъкът [[Орденсбург Мариенбург]] в [[Полша]], построен от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], е типичен пример за тухлен замък, част от т. нар. северногерманска [[кирпичена готика]].<ref>{{en икона}} {{fr икона}} [http://whc.unesco.org/en/list/847 Замък на Тевтонския орден в Малборк], [[ЮНЕСКО]], посетен 16 октомври 2009</ref>}}
Ред 172:
== Източници ==
;Бележки
{{колони|2|<references/>}}
;Библиография
* Български етимологичен речник на БАН, редактор: Вл. И. Георгиев, съставители: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев, том I (А-З)
Line 237 ⟶ 238:
{{превод от|en|Castle|375398774}}
{{Избрана статия|3420926|29 август 2010}}
[[Категория:Крепости и замъци| ]]
{{Link FA|be-x-old}}
{{Link FA|en}}
[[af:Kasteel]]
[[als:Burg]]
| |||