Харалампи Тачев: Разлика между версии

През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София (днес [[Национална художествена академия]]) в класа на [[Иван Мърквичка]], който му преподава и в Пловдив, докато Тачев още е ученик. През 1903 г. става един от основателите и първи председател на дружеството "„[[Съвременно изкуство"]]“. Рисува [[пейзаж]]и, прави [[илюстрация|илюстрации]] за вестници и календари, както и проекти на [[банкноти]], [[пощенски марки]] и дипломи. Едва на 35 години, през 1910 г. Харалампи Тачев става [[професор]] в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище. Негови ученици там са [[Васил Захариев]], [[Дончо Занков]] и [[Йордан Гешев]].

Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет [[международноСветовно изложение|международнисветовни изложения]] (през 1905 г. в [[Лиеж]], 1906 г. -— [[Милано]], 1907 г. -— Лондон и др.други). [[фасада|Фасадите]] и [[интериор]]ите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са [[Храм-паметник Свети Александър Невски|Партиаршеската катедрала „Александър Невски“]], [[мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея на Александър Батенберг]], [[Врана (дворец)|двореца „Врана“]], мозайките в [[СофийскиЦентрална минералниминерална банибаня|Софийските минерални бани]], [[Свети Синод на Българската православна църква|Синодалната палата]], стъклописите на [[Столична библиотека|Столичната библиотека]], [[Къща-музей на Христо Ботев, Калофер|къщата-музей „Христо Ботйов“]] в Калофер, [[Света Марина (Пловдив)|църквата „Света Марина“]] в Пловдив. Също така е автор на [[герб на София|гербовете на София]] и [[Габрово]].