|
== История ==
Непотизмът се появилпоявиява през Средните векове, когато римските папи, с цел укрепвнеукрепване на властта си, започнализапочват да раздават висши църковни длъжности, на първо време кардиналски шапки, на свои близки роднини. Първоначално на своите племенници и оттам дошло и названието -непотизъм. По-късно обаче, особено през [[15]] — [[16 век]], облагодателствани били техните незаконни деца. Например, папа [[Александър VI]] прави [[кардинал]] своя незаконен син [[Чезаре Борджия]], а папа [[Павел III]] прави кардинали своите внуци.
През епохата на Възраждането непотизмът достига своя връх. Римските папи се превърщатпревръщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. ПоявилиПоявяват се цели папски династии, като семействата [[Орсини]], Конти, де ла Ровере, [[Медичи]], [[Борджия]], Пиколомини, [[Савели]]. По късно се появявяпоявява терминът «черно благородничество»: това са потомци на непотите, които са станали княжески или херцогски фамилии, такива като Бонкомпани, [[Боргезе]], [[Барберини]], [[Памфили]], Киджи, Одескалки, Людовичи, Албани, Русполи, Руфо и много други.
Непотизмът започнал да залязва към [[18 век]], когато папа [[Инокентий XII]] разпорежда, че в кардиналската колегия може да има само един непот. През [[19 век]] непотизмът почти изчезнал.
|
