Касини-Хюйгенс: Разлика между версии

{{Космически апарат

| име=Касини-Хюйгенс

| текст=Анимация на космическия апарат ''Касини-Хюйгенс'' по време на изпълнение на маневра за влизане в орбита около Сатурн.

| програма=[[НАСА]], [[ЕКА]], [[ИКА]]

| тип=автоматичен

| орбита=орбита около [[Сатурн (планета)|Сатурн]]

| установка=[[Титан IVB]]/[[Кентавър (ракета)|Кентавър]]

| събития=спускане на сондата [[Хюйгенс (сонда)|Хюйгенс]] на повърхостта на [[Титан (спътник)|Титан]]

| състояние=функциониращ

| инструменти=

}}

 

Касини-Хюйгенс е първият апарат на орбита около Сатурн и едва четвъртият, посетил планетата.

 

 

 

Основните цели на мисията са:

Общата стойност на мисията е около 3,26 милиарда [[щатски долар]]а, в това число 1,4 милиарда за предстартова разработка, 422 милиона за ракетата изстреляла апарата, 704 милиона за опериране на мисията и 54 за наблюдение. Делът на НАСА е 2,6 милиарда, следван от 500 милиона на ЕКА и 160 милиона на ИКА.

 

 

За апарата първоначално е било планирано да бъде стабилизиран по трите оси, захранван от [[радиоизотопен термоелектричен генератор|РТГ]] тип [[Маринър Марк II]], разработен за мисии отвъд орбитата на [[Марс (планета)|Марс]]. Касини е бил разработван съвместно с апарат, предназначен за посещения на комети и астероиди, но поради съкращения в бюджета на НАСА този проект е бил спрян.

Касини ще се намира от 8,2 до 10,2 [[Астрономическа единица|АЕ]] от [[Земя (планета)|Земята]] по време на своята мисия, което значи че ще отнема на радиосигналите от апарата да достигнат до Земята между 1 [[час]] и 8 [[минута|минути]] и 1 час и 24 минути. Този факт налага внимателно планиране на мисията поради това, че на наземното управление ще са необходими до 3 часа за изпращане на нови инструкции към апарата в случай на непредвидени обстоятелства.

 

 

Оборудването на Касини включва:

;'''Йонен и неутрален масспектрометър''': Йонният и неутрален масспектрометър е предназначен за анализиране на заредени частици като [[протон]]и и тежки [[йон]]и, както и неутрални частици като [[атом]]и в близост до Титан и Сатурн с цел изучаване на техните атмосфери. Ще бъдат направени измервания и на ледените спътници на Сатурн, както и на пръстените на планетата. [http://saturn.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments-cassini-inms.cfm]

 

 

 

;'''Инструмент за магнитосферни наблюдения''': Инструментът за магнитосферни наблюдения е инструмент за заснимане на частици в магнитното поле на Сатурн. С негова помощ ще бъде изследвана конфигурацията и динамиката на полето и взаимодействието му със слънчевия вятър, атмосферата на планетата и нейните спътници. [http://saturn.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments-cassini-mimi.cfm]

; '''Спектрометър във видимия и инфрачервен диапазон''': Спектрометърът във видимия и инфрачервен диапазон е предназначен за заснимане на обекти във видимия и инфрачервен диапазон като повърхността на различни спътници и пръстени, както и атмосферите на Титан и Сатурн. Могат се наблюдават [[окултация|окултации]] на звезди при тяхното преминаване през пръстените на Сатурн с цел изследване структурата на последните. Ще бъдат изследвани дължини на вълните от 0,35 до 5,1 mm. Една от основните цели на инструмента е изследване на атмосферните явления на Сатурн. [http://saturn.jpl.nasa.gov/spacecraft/instruments-cassini-vims.cfm]

 

 

 

Поради отдалечеността на Сатурн от [[Слънце]]то, [[слънчев панел|слънчевите панели]] не са практичен източник на енергия. Поради тази причина електрическата енергия за захранване на системите на апарата се генерира от [[радиоизотопен термоелектричен генератор]] (РТГ), който използва топлината на [[радиоактивен разпад|радиоактивния разпад]] на [[плутоний|плутония]], намиращ се под формата на [[плутониев диоксид]]. С времето енергията, генерирана от РТГ, намалява поради намаляването на концентрацията на плутония, средно с около 1% годишно. РТГ на борда на Касини е разчетен за използване в продължение на поне 11 години, като в края на периода той ще генерира поне 628 [[ват]]а.

На борда на Касини по време на запуск се намират 32,8 кг плутоний — най-голямото количество дотогава изстрелвано в Космоса. Този факт привлича вниманието на значителен брой природозащитни групи, които протестират срещу изстрелването на толкова голямо количество радиоактивен материал поради опасения, че в случай на стартова авария той може да се разпръсне по земната повърхност и да замърси значителни площи и изложи на риск живота на много хора. НАСА от своя страна уверява обществеността, че шансовете за авария са минимални. За последен път демонстрации се провеждат през август [[1999]] г., когато апаратът се сближава със Земята, и използва нейната гравитация, за да се ускори по посока към Сатурн.

 

 

''Виж [[Хюйгенс (сонда)]] за повече информация''

 

=== Посещение на Юпитер ===

 

Касини се сближи максимално с [[Юпитер (планета)|Юпитер]] на [[30 декември]] [[2000]] г. и проведе многобройни измервания. Около 26 хиляди снимки бяха заснети в продължение на един месец. Те позволиха създаването на общата снимка на Юпитер с най-голяма разделителна способност — около 60 км/пиксел.

На снимки разпространени на [[9 февруари]] [[2004]] г. липсват очакваните "спици" в пръстен Б на Сатурн, които бяха открити през [[1981]] г. от апаратите [[Вояджър (програма)|Вояджър]]. Те не са наблюдавани въпреки многократно по-чувствителните камери на Касини (виж [http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA05380 тази снимка]).

 

 

С помощта на снимки, заснети от Касини през [[юни]] [[2004]] г., бяха открити два нови спътника. Двете тела са размери от едва няколко километра и носят [[предварително означение|предварителните означения]] S/2004 S 1 и S/2004 S 2 съответно, преди да бъдат именувани [[Метония (спътник)|Метония]] и [[Палена (спътник)|Палена]] в края на 2004 г.

На [[1 май]] [[2005]] г. беше открит нов спътник в [[деление на Кийлър|делението на Кийлър]], носещ предварителното означение [[S/2005 S 1]].

 

 

 

На [[11 юни]] [[2004]] г. ''Касини'' се сближи със спътника [[Феба (спътник)|Феба]], като осъществи първите близки наблюдения след [[Вояджър 2]]. Това посещение е единственото възможно за мисията поради отдалечеността на Феба от Сатурн. При анализа на снимките на повърхността беше установен терен, покрит с множество кратери, част от който е необичайно ярък. Смята се, че непосредствено под повърхността се съдържа [[лед]].

 

 

На [[28 юни]] [[2004]] г. бяха оповестени резултатите от скоростта на въртене на Сатурн. За целта беше измерен периодът на радиоемисиите на Сатурн от апарата, чиито резултати бяха потвърдени и от наземни наблюдения. Беше установена разлика от близо 6 минути спрямо период, измерен от мисиите Вояджър през [[1980]] г. Учените изключват възмножността планетата да е забавила въртенето около оста си. Най-вероятното обяснение на този факт е преместването на източника на радиовълни на [[географска ширина|ширина]] с различна скорост на въртене.

 

 

На [[1 юли]] [[2004]] г. апаратът премина през [[деление на Енке|делението на Енке]] на пръстените на Сатурн и влезе в орбита около планетата след седемгодишно пътешествие през [[Слънчева система|Слънчевата система]]. При осъществената маневра апаратът първо беше ориентиран така, че антена му да предпази останалата част от апаратурата от частиците в равнината на пръстените. След преминаване през равнината беше осъществено завъртане на 180 градуса, позволяващо на главния двигател да се задейства и забави движението на апарата достатъчно, за да позволи на гравитацията на Сатурн да го прихване в силно елиптична орбита към 05:54 на 1 юли. По време на маневрата Касини премина на 20 000 км от връхните слоеве на атмосферата на планетата.

 

 

 

На [[2 юли]] [[2004]] г., само ден след влизане на орбита около Сатурн беше осъществено първото планирано наблюдение на [[Титан (спътник)|Титан]] от разстояние 339 000 km. На снимките бяха наблюдавани облаци в областта на южния полюс, за които се смята, че съдържат [[метан]], както и райони от повърхността със значително варираща яркост.

Сондата ''Хюйгенс'' се отдели от основния апарат на [[25 декември]] [[2004]] г. и навлезе в атмосферата на [[Титан (спътник)|Титан]] на [[14 януари]] [[2005]] г. За повече информация виж [[Хюйгенс (сонда)]].

 

 

По време едно от сближаванията си с [[Енцелад (спътник)|Енцелад]] през [[2005]] г., Касини откри отклонение в магнитното поле на Сатурн в близост до спътника, издаващо наличието на тънка [[атмосфера на небесно тяло|атмосфера]]. Установено беше наличието на йонизирана водна пара.

 

 

На [[3 май]] [[2005]] г. Касини започна да предава радиосигнали към Земята, преминаващи през [[пръстени на Сатурн|пръстените на Сатурн]] с цел установяване на размерите на изграждащите ги обекти.

== Траектория ==

 

 

 

 

 

* [[Хюйгенс (сонда)]]

* [http://astro.314c.com/news/huygensfirstdata.php Първи данни от Титан]

* [http://astro.314c.com/news/islandsriversspringsontitan.php Метанови реки, извори и острови на Титан]

 

 

 

{{Космически апарати на САЩ}}

{{Европейска космическа агенция}}

 

[[Категория:Сонди на ЕКА]]

[[Категория:Космически апарати]]

[[Категория:Мисии до Сатурн]]

 

[[als:Cassini-Huygens-Mission]]

[[da:Cassini-Huygens]]

[[de:Cassini-Huygens]]

[[en:Cassini–Huygens]]

[[eo:Misio Cassini-Huygens]]