Варшавско въстание: Разлика между версии

Силите на Армия Крайова във Варшавския окръг наброяват 50 000 войници, от които 23 000 са екипирани и готови за бой. Повечето от тях от няколко години водят [[партизанска война]], но им липсва опит в продължителни дневни боеве. Войските са зле екипирани, особено поради това, че оръжие и хора са изпратени на изток от Варшава преди решението от [[21 юли]] за включване на града в ''Операция Буря''. Освен Армия Крайова съществуват още няколко партизански групи, които се поставят на подчинение на Армия Крайова по време на въстанието. И накрая, много доброволци, включително известен брой [[евреи]], освободени от концентрационния лагер в руините на [[Варшавско гето|Варшавското гето]], също се включват във въстанието, докато боевете продължават.

 

Командващ полските войски във Варшава е генерал [[Антони Хрушчил]]. Първоначално той разделя силите си в осем зони:

* Зона I (Сродмиешчие, Стария град)

На [[20 септември]] тази структура е променена в съответствие със структурата на полските сили, воюващи заедно със западните съюзници. Цялата армия е преименувана на ''Варшавски корпус на Армия Крайова'', командвана от генерал Антони Хрушчил, и е разделена на три пехотни дивизии.

 

Към [[1 август]] въоръжението им е:

* 1 000 [[пушка|пушки]]

В хода на боевете са получени още оръжия чрез въздушни доставки и отнемане от неприятеля (включително няколко [[бронирана кола|бронирани коли]]). Освен това работилниците на въстаниците работят през цялото време, като за времето на въстанието произвеждат 300 автоматични пистолета, 150 огнехвъргачки, 40 000 гранати, известен брой минохвъргачки и дори една бронирана кола.

 

Към [[1 август]] [[1944]] германският [[гарнизон]] във Варшава наброява 10 000 души под командването на генерал [[Райнер Стахел]]. Заедно с няколко части на левия бряг на [[Висла]], германските войски са 15 000 до 16 000 войници от [[Вермахт]]а, както и части на [[SS]] и [[полиция]]та. Въпреки това немските войски са добре екипирани и от месеци се подготвят за защитата на града. Няколкостотин бетонни [[бункер]]и и заграждения от [[бодлива тел]] защитават сградите и районите, заети от немците. Освен това в съседните райони има още над 90 000 германски войници.

 

 

== Битката ==

 

Въстанието започва официално по светло, в 17:00 („часът W“) на [[1 август]], решение, разглеждано по-късно като скъпо струваща грешка. Въпреки че германците не успяват да разберат, че нарасналата активност е свързана с подготовка на въстание, и не разработват план за справяне с него, те са предупредени, според някои сведения от полякиня, един час преди началото. Липсата на изненада, внезапната промяна в плановете, липсата на опит в дневни боеве и непълната мобилизация стават пречка за постигането на първите цели на въстанието.

 

На [[7 август]] към германските войски се присъединяват и танкове, а цивилни се използват като [[жив щит]]. След два дни тежки боеве те успяват да разделят Вола на две и достигат площад Банкови.

 

Целта на германците е да се постигне значителна победа, за да се покаже на Армия Крайова безсмислието на по-нататъшните боеве, но това не става. Между [[9 август|9]] и [[18 август]] избухват престрелки в Стария град и близо до площад Банкови с успешни немски нападения и полски контраатаки. Отново е демонстрирана „специалната“ тактика на немците с насочени атаки срещу обозначени болници.

Старият град е задържан до края на август, когато липсата на снабдяване прави защитата невъзможна. На [[2 септември]] защитниците на Стария град се оттеглят през [[канализация|канализационната система]], която по това време се превръща във важно средство за връзка между различните части на въстанието. Над 5300 мъже и жени са евакуирани по този начин. Германската тактика се опира на бомбардировки и обстрел с тежка артилерия, на което поляците нямат големи възможности да отговорят.

 

В средата на септември съветската армия завладява Източна Варшава. Когато тя достига десния бряг на [[Висла]] на [[10 септември]], офицерите от Армия Крайова, участващи в съветските войски, предлагат да възстановят довоенния пехотен 36-ти Академичен легион. Вместо това те са арестувани от [[НКВД]] и изпратени в Русия.

 

 

== Липсата на външна подкрепа ==

Ограничените десанти на 1-ва полска армия, споменати по-горе, са единствените външни войници, подкрепили въстанието. Получена е известна подкрепа под формата на въздушни доставки (британските ''Кралски въздушни сили'' и ''Полските въздушни сили'' извършват 223 полета и губят 34 самолета), но ефектът от тях е много ограничен и предимно психологически, тъй като повечето американски доставки се правят от бази в [[Италия]]. За кратко (13 – 17 септември) руснаците правят известни доставки с парашути, но основната им дейност е да се противопоставят на правото на приземяване на всички други съюзнически самолети и дори да свалят няколко, носещи доставки от Италия.

 

 

=== Разрушаването на града ===

След изселването на остатъка от населението, германците започват разрушаване на останките на града. Специални инженерни групи са дислоцирани във Варшава, за да изгорят и разрушат оставащите сгради. Според немските планове след войната градът трябва да бъде превърнат в езеро. Разрушителните екипи използват [[огнехвъргачка|огнехвъргачки]] и [[експлозив]]и и методично разрушават къща по къща. Те обръщат специално внимание на историческите паметници и забележителностите.

 

До януари [[1945]] 85% от сградите са разрушени: 25% в резултат на Въстанието, 35% в резултат на систематичните действия на германците след неговия край, а останалите в резултат на по-ранното [[Въстание във Варшавското гето]] (15%) и други бойни действия, включително [[Полска кампания (1939)|кампанията от септември 1939]] (10%).

 

 

=== „Освобождаването“ на руините ===

 

== Последици ==

Поради липса на сътрудничество, а често и активни агресивни ходове от страна на Съветския съюз, както и някои други фактори, Варшавското въстание и Операция Буря не успяват в основната си цел — да освободят част от полската територия, така че там да се установи [[полско правителство в изгнание|полското правителство в изгнание]], вместо съветска [[държава-марионетка]]. Сред историците няма единодушие дали това изобщо е било възможно и дали тези действия са имали друг траен ефект. Според някои без Операция Буря и Варшавското въстание Полша би свършила като съветска република, участ, определено по-лоша от тази на „независима“ държава-марионетка, и така операцията успява поне частично като политическа демонстрация пред руснаците и западните Съюзници. Също така трябва да се отбележи, че заради Варшавското въстание руснаците спират офанзивата си в Полша, за да позволят на немците да потушат въстанието. Според някои историци в противен случай те биха окупирали цяла Германия, а не само източната ѝ част.

 

 

=== След войната ===

Повечето войници от Армия Крайова, включително взелите участие във Варшавското въстание, са преследвани след войната — заловени от [[НКВД]] или ''Sluzba Bezpieczenstwa'', разпитвани и затваряни, чакащи процеси по различни обвинения. Много от тях са изпратени в лагери или екзекутирани. Повечето от изпратените във военнопленнически лагери в Германия са освободени от британските, американските и полските войски и остават на Запад, включително водачите на въстанието [[Тадеуш Бор-Коморовски]] и [[Антони Хрушчил]], които остават съответно в [[Лондон]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].

 

След 1989 истината за Въстанието вече не е цензурирана и [[1 август]] е официално отбелязвана годишнина. На [[31 юли]] [[2004]] във Варшава е открит Музей на Варшавското въстание.

 

* [[Въстание във Варшавското гето]] — понякога името ''Варшавско въстание'' погрешно се използва за това въстание от [[1943]].

* [[Армия Крайова]]

* [http://www.ipn.gov.pl/aktual_powst_war.html Снимки от Варшавското въстание] (на полски)

 

 

 

[[Категория:Втора световна война]]

[[Категория:Варшава]]

 

[[af:Warskou-opstand]]

[[be-x-old:Варшаўскае паўстаньне]]