Боудиъм (замък): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61:
Смята се, че местоположението на замъка е стратегически избрано, за да пази южния бряг на Англия от френско нашествие. Проучване на терена от Кралската комисия за исторически паметници заключава, че ако тази теория е вярна, то Боудиъм има доста необичайно разположение, далече от средновековната брегова линия.<ref name="Liddiard 8-9"/>
При построяването на замъка са положени грижи за оформяне и на околностите му.<ref name="Thackray 55">{{harvnb|Thackray|2004|p=55.}}</ref> Археолозите Оливър Крейтън и Робърт Хайъм го смятат за един от най-ярките примери на ландшафтно проектиране, отреждащо централно място на замък.<ref>{{harvnb|Creighton|Higham|2003|p=23.}}</ref> В началото в околността има много водни басейни, но оцелява само ровът заедно с изкопите, направени по време на строежа му. Грубо оформен като правоъгълник, ровът е захранван от няколко извора, някои от които вътре в самия него
Замъкът се намира приблизително в средата на рова. [[Вторична порта|Вторичната порта]] в задната част вероятно е била свързана с южния бряг на рова, чрез подвижен и дълъг дървен мост. Главната порта на северната страна днес е свързана чрез дървен мост със северния бряг, но се смята, че тогава тази работа вършели два моста — един от главния вход до един остров в рова и един, свързващ острова със западния бряг. По-голямата част от моста вероятно е била статична, с изключение на сегмента близо до западния бряг — вероятно подвижен мост.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=33–34.}}</ref> Островът е наречен
=== Външен вид и вход ===
[[File:File-Bodiam Castle gatehouse.jpg|thumb|250п|Главната порта с [[барбакан]]а и Осмоъгълника пред тях]]
Като [[четириъгълен замък]], Боудиъм е грубо оформен като квадрат. Този тип замък с централен двор и сгради близо до стените е характерен за архитектурата през [[14 век|XIV век]]. Военният историк Катард Кинг смята Боудиъм за най-добре запазения образец
Между Осмоъгълника и главната порта е имало барбакан, от който остава само малка част на западната стена. Някога той е бил висок два етажа. Остатъкът включва част от [[герс]]а от северната порта на барбакана, макар че няма панти за порта. Основата на тоалетната на втория етаж показва, че той е бил място за живеене, вероятно за вратаря. Рисунки от [[18 век|XVIII век]] показват долния етаж на барбакана и включват детайли като сводове в коридора, свързващ го със стената.<ref name="Thackray35"/>
Ред 73:
Портата на северната стена на замъка е висока три етажа. Днес до нея се достига чрез статичен мост, но някога е била свързана с барбакана чрез подвижен мост. Отгоре на портата има [[машикула|машикули]] и местността може да се разгледа от бойниците по кулите ѝ.<ref name="Thackray 36-37">{{harvnb|Thackray|2004|pp=36–37.}}</ref> Това е единствената част на замъка, снабдена с бойници, а прозорците по крепостните стени се използват повече за ежедневни, отколкото за военни цели. Има стаички за пазачите на първия етаж и в основите под него.<ref name="Thackray 36-37"/> Таванът на коридора е засводен и осеян с [[мортриера|мортриери]].<ref name="Thackray 36-37"/> Мортриерите, както и машикулите, често са използвани за хвърляне на нещо по атакуващите или за наливане на вода за гасене на пожари. <ref>{{harvnb|McNeill|1992|pp=98–99.}}</ref>
Точно над портата са издялани три герба: от ляво надясно родовете Уордиъкс, Далингридж и Радиндън. Жената на Едуард Далингридж е от рода Уордиъкс, а Радиндън поддържат близки взаимоотношения с рода Далингридж. Над гербовете има глава на [[еднорог]]
=== Вътрешност ===
Ред 79:
Въпреки че екстериорът на замъка Боудиъм е добре запазен, вътрешността е в развалини. Жилищните сгради са разположени до крепостните стени. Останките все пак дават достатъчно информация, за да си представим плана на замъка.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=39.}}</ref> Постройката е разделена на отделни жилищни части за собственика и семейството му, за важните гости, за пазачите и за слугите.<ref name="Thackray 40">{{harvnb|Thackray|2004|p=40.}}</ref> Южното крило на замъка съдържа [[голяма зала|голямата зала]], кухните и свързаните с тях допълнителни помещения. Голямата зала се намира източно от вторичния вход в центъра, размерите ѝ са 7,3 на 12 m и е висока колкото крепостната стена. Западно от нея са килерът за провизии и [[изба]]та, които са свързани с нея чрез коридор. Три врати водят към килера, избата и кухнята, която се намира в края на южното крило. Това разположение е типично за големите средновековни домове. Голямата зала е социален център на замъка, където собственикът приема гостите.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=44–45.}}</ref> Двете хранилища имат долно ниво, а над тях е построена стая с неизвестно предназначение. Избата има мазе и е използвана за съхраняване на [[ейл]] и [[вино]], а килерът е пълен с продукти за кухнята. За да се разсее жегата от огнищата, кухнята има високи стени и достатъчно пространство. Край югозападната кула е имало кладенец, чиято вода се е използвала в домакинството.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=48–49.}}</ref>
Край източната стена има [[параклис]], зала и [[преддверие]]. За да побере параклиса, крепостната стена край югозападния ъгъл е висока с 2,7
Край западната стена има допълнителна зала и кухня. Не се знае за какво точно са използвани, но се предполага, че са били помещения за слугите. „Залата на слугите“ няма прозорци от западната си страна и вероятно е била относително тъмна в сравнение с голямата зала. Голямата зала има голямо огнище, каквото „залата на слугите“ няма. Залата е прилепена към кухнята и е свързана с нея директно, без коридор. Над „залата на слугите“, която представлява долен етаж, има стая без огнище и с неизвестно предназначение.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=51–52.}}</ref>
|