Антон Иванов: Разлика между версии

| име= Антон Иванов

| описание= деецполитически наи терористичнотовоенен крилодеец на БКПБРП (к)

'''Антон Иванов Козинаров''' е политически и военен деец на [[Българската комунистическа партия]]. иУчастник нав [[партизанскотоСъпротивителното движение впо България]]време презна [[1941]]-[[1944Втората световна война]].

Антон Козинаров е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. Завършва основно образование в родния си град, след което през [[1901]] годинаг. започва работа в София. През [[1902]] годинаг. постъпва в огнярското училище във [[Варна]], където се включва в нелегалния марксистки кръжок "Искра". През [[1904]] годинаг. става член на [[БРСДП (тесни социалисти)]]. Служи във [[флот|флота]] до [[1907]] годинаг., когато се премества в [[София]] и се включва в дейността на [[Общия работнически синдикален съюз]]. Същата година е избран за секретар на Металоработническия съюз, какъвто остава до [[1919]] годинаг. По-късно става и член на централното ръководство - на Общия работнически съвет на [[ОРСС]]. Участва в организирането на редица стачки в София.

През [[1910]] годинаг. става член на ръководството на софийската организация на [[БРСДП(т.с.)]]. По време на [[Балканските войни]] и [[Първата световна война]] води антивоенна агитация сред войниците на фронта. Участва във [[Войнишкото въстание]] през септември [[1918]] годинаг.

От 1918 до [[1923]] годинаг. е секретар на Софийската организация на партията. От [[1919]] до 1923 годинаг. е народен представител от [[БКП(т.с.)]]. През [[1922]] годинаг. е избран за член на ЦК на БКП, преизбиран е на този пост до края на живота си. През 1923 годинаг. участва активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] срещу режима на [[Александър Цанков]]. Арестуван е от властите на [[21 септември]], два дни преди официалното начало на въстанието. Осъден е за дейността си в БКП по [[Закона за защита на държавата]]. През есента на [[1925]] годинаг. излиза от затвора и емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], където работи в Задграничното бюро на БКП. През [[1928]]-[[1930]] г. е член на Изпълнителния комитет на [[Профинтерна]]. Взема участие в организирането на българските [[интернационални бригади]] за [[гражданската война в Испания]] [[(1936]]-[[1939]] г).

Участник в Съпротивителното движение по време на [[Втората световна война]]. В началото на [[Втората световна война]] се завръща нелегално в България. иВключва се включва в организирането на въоръжена съпротива срещу [[Нацистка Германия|хитлеристките войски в България]] и правителството на [[Богдан Филов]]. Участва в централната военна комисия на БРП (к). Арестуван през м. април [[1942]] годинаг. при предателство в ЦК на [[БРП (к)]]. На [[23 юли]] [[1942]] г. е осъден от военнополеви съд на смърт. Същият ден е разстрелян с още 12 дейци на въоръжената съпротива, сред които и [[Никола Вапцаров]].