'''Еклесия''' (''от гръцки '''{{lang-el|ἐκκλησία'''''}}) — върховен орган на държавата (народното събрание) в [[Древна Гърция]] през нейния „Златен век“ (480-404г.пр.Хр). В него имали право да участват всички атински граждани от мъжки пол, навършили пълнолетие(20 години),без ограничение с [[ценз]]. Всеки гражданин имал право да внесе в народното събрание каквото и да било предложение или законопроект и дори да повдигне всякакъв въпрос. Народното събрание се свиквало веднъж месечно,а по-късно три-четири пъти в месеца. Обикновено това ставало в подножието на [[Акропол]]а на равния хълм [[Пникс]]. Едва по-късно то било пренесено в театъра на [[Дионис]]. Еклесията решавала най-важните държавни работи: въпросите за войната и мира, изслушвала претенции и сключвала договори за съюз, избирала висшите длъжностни лица и приемала отчетите за тяхната дейност, разглеждала важните съдебни дела, награждавала или лишавала отделни лица от [[гражданство]]; накрая еклесията решавала най-разнообразни въпроси от текущия политически живот. Гласуването се извършвало чрез вдигане на ръце. В еклесията се избирали ежегодно (чрез жребий) членовете на [[Буле]]то,орган,подготвящ решенията ѝ. Народните събрания били свиквани от дежурната [[притания]], а нейният председател председателствал и в народното събрание.
Народното събрание започнало активно да влияе върху хода на държавното управление.
