Дисперсия (оптика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м м
вр. Версия от 10:12, 7 април 2010 на VolkovBot : Уикипедия е енциклопедия, а не сайт за ученици.
Ред 1:
[[Картинка:Prism rainbow schema.png|мини|300п|ОпитДисперсия на Нютонсветлинен лъч, преминаващ през призма]]
[[Файл:Prisms with high and low dispersion.png|250px|thumb|right|Дисперсия в горния край на призмата и в долния край на призмата.]]
'''Дисперсията''' (разлагане на светлината) представлява физично явление, при което светлината се разлага на спектралните си цветове.
 
От гледна точка на [[оптика|оптиката]], '''дисперсията''' е [[физика|физично]] явление, при което на границата между две среди [[светлина|светлинен сноп]] се разлага на [[спектър|спектрални копмоненти]] с различна дължина на вълната (за видимия спектър — различен [[цвят]]), поради зависимостта на показателя на пречупване от дължината на вълната. '''Дисперсията''' най-често се свързва със [[светлина|светлинни вълни]], но може да се наблюдава при всички видове вълни.
== Опит на Нютон ==
 
Дисперсията на светлината е наблюдавана за първи път от великия английски физик [[:Исак Нютон]].
През 1666 г. великият английски физик [[:Исак Нютон]] открил експериментално дисперсията на светлината. През процеп той пропуснал светлинен сноп, а на пътя на снопа поставил стъклена призма. Нютон наблюдавал цветовете на дъгата върху екран. И така стигнал до извода, че '''бялата светлина се състои от червения, оранжевия, жълтия, зеления, светлосиня, синя и виолетовия цвят'''. Най-слабо се пречупва червената светлинна вълна, а най-силно — виолетовия цвят.
 
== Външни препратки ==
Нютон продължил опитите. Въпросът бил дали от самите цветове може да възникне нова „дъга“. Той сложил преграда с отвор само за един цвят и на пътя на продължаващия лъч сложил втора призма. Но „дъга“ не се получила.
* [http://www.geocities.com/astronomyforamateurs/Aberat.htm Дисперсия и хроматична аберация]
 
{{физика-мъниче}}
 
== Какво е дъгата? ==
[[File:Rainbow1.png|frame|right|Как се образува дъгата?]]
Небесната дъга се дължи на пречупването на светлината в дъждовни капки и отражението ѝ от вътрешната повърхност. В образуването на дъгата участват само част от капките. Те са разположени по повърхността на конус, върха на който се намира в окото на наблюдателя. Поради дисперсията синята светлина излиза под ъгъл от 41 градуса, а червената - 43. Поради това червеният цвят е по-отгоре от синята. Понякога над дъгата се наблюдават вторични и дори трета дъга. Това се дължи на повторното отражение на светлината.
 
[[Категория:Оптика]]