Разлика между версии на „Марин Грашнов“

редакция без резюме
м
}}
 
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е българскиучастник в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]]. Български политик от [[БКП]].
 
==Биография==
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Активен член на [[РМС]].
Роден е на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Активен член на [[РМС]]. Участва в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин в [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд "Христо Кърпачев" , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> От 1944 година е член на [[БРП (к)]]. Има средно икономическо образование.
 
Роден е на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Активен член на [[РМС]]. Участва в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин в [[Партизански отряд "Христо Кърпачев"]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд "Христо Кърпачев" , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> От 1944 година е член на [[БРП (к)]]. Има средно икономическо образование.
През 1944 година става секретар на ОК на БКП в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на [[ЦК на БКП]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се пенсионира.
 
През 1944 година става секретар на ОК на БКПБРП (к) в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на [[ЦК на БКП]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се пенсионира.
 
Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : "Командирът", 1976, Бунтът на непокорените", 1983, "Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г., 2000.