Политика (Аристотел): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
В допълнение към неговите разработки по етика,който се отнасят към индивида,Аристотел разглежда и града в неговото произведемиепроизведение озаглавено „Полирика”„Политика”.Аристотел възприема града като естествена общност.Освен това ,той приема града за по-важен от семейството което на свой ред е по-важно от индивида,”защото общноста трябва по необходимост да бъде по-важна от часта.”аристотел”Аристотел е известен с неговото изказване ,че „човекът по природа е политическо животно”.Той възприемал политиката по скоро като организъм отколкото като машина,и като сбор от части,никоя от коятокойто не може да съществува без другите.Представата на Аристотел за града е органична.Той е първият,който има такава представа за града.
 
В допълнение към неговите разработки по етика,който се отнасят към индивида,Аристотел разглежда и града в неговото произведемие озаглавено „Полирика”.Аристотел възприема града като естествена общност.Освен това ,той приема града за по-важен от семейството което на свой ред е по-важно от индивида,”защото общноста трябва по необходимост да бъде по-важна от часта.”аристотел е известен с неговото изказване ,че „човекът по природа е политическо животно”.Той възприемал политиката по скоро като организъм отколкото като машина,и като сбор от части,никоя от която не може да съществува без другите.Представата на Аристотел за града е органична.Той е първият,който има такава представа за града.
Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел.Въпреки,че той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи,естествената общност според Аристотел е била градът (polis),който функционирал като политическа „общност” или „сътрудничество” (koinōnia).Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки,а не за целта да се живее заедно.”