Разлика между версии на „Виетнамска война“

м
== Развитие на войната ==
 
В 1955 година започва война между [[Южен Виетнам]], подкрепен от САЩ, и комунистически [[Северен Виетнам]]. По времето на [[Джон Кенеди]] през 1963 г. се решава да се изпратят военни съветници – 400-500 души в Южен Виетнам. След убийството на Кенеди (23.11. ноември 1963 г.), президент става неговият вицепрезидент [[Линдън Джонсън]], след което войната във Виетнам се ожесточава.
 
През август 1964 г. е иницииран т. нар. [[Тонкински инцидент]], при който американската страна обвинява Северен Виетнам, че нейни морски съдове са атакували американски флотски единици в залива Тонкин (Северен Виетнам). Въпреки недоказаността на тези обвинения, чрез резолюция издействана от Конгреса, Линдън Джонсън започва широкомащабна война в Южен Виетнам и масирани бомбардировки над Сев. Виетнам. Присъствието на GNA достига до огромната за Виетнам стойност от 549 000 души. Съединените щати затъват в тази война, защото съпротивата на Виет Конг в Южен Виетнам е много силна, а и СССР чрез Северен Виетнам помага на бунтовниците по тайни пътища. Увеличаването на сухопътните сили показва, че стратегическото въздушно настъпление не дава желаните резултати. Неограничената въздушна война и масовите разрушения подтикват Джонсън да обяви нещо като "План Маршал" за възстановяване на Югоизточна Азия. Тази маневра цели успокояване на вътрешната пацифистка съпротива и европейските съюзници, както и азиатските партньори, които са ужасени от конфликта. (Разбира се нищо подобно не се случва.) Отделните инициативи в тази насока служат в качеството на извинение, че САЩ ще възстановят щетите на страните от региона след военната си победа и че изтърпяването на самата война ще се окаже цената на бъдещия гарантиран (от американците) икономически просперитет. Паралелните на конфликта обещания за бъдеща икономическа помощ не са нищо повече от една политико-икономическа маскировка, целяща отклоняването на критиките от въздушните и наземни операции.
456

редакции