Формоза (папа): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м категоризиране
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Инфокутия папа|
Име=Формоза|
изображение=[[Image:PopeFormosusBW111.Formosus.jpg|150px]]|
рождено_име=???|
понтификат_начало= [[6 октомври]] [[891]]|
Ред 13:
 
:''За острова, носил името Формоза вижте [[Тайван]]''
'''Формоза Портуенски''' (лат:Formosus Portvenus) е глава на Римокатолическата църква, 111-ия папа в традиционното броене от [[6 октомври]] [[891]] до смъртта си. Приеман с противоречиви чувства от свои предшественици и наследници. Известен най-вече с процеса срещу него извършен две години след смъртта му.
'''Формоза Портуенски''' е [[Католическа църква|римски]] [[епископ]], подготвян от [[княз]] [[Борис I]] Михаил за глава на независимата [[Българска православна църква|българска църква]].
 
== Преди папството ==
Папа [[Николай I]] отказва да назначи Формоза за български архиепископ, с което влошава отношенията между [[Рим]] и [[България]]. Отказът на папата е и една от основните причини [[Борис]] да се обърне отново към [[Константинопол]].
 
[[Image:Boris_I_de_Bulgaria.jpg|ляво|мини|[[Борис I|Княз Борис I Михайл]]]]
Избран за [[папа]] на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
Формоза най-вероятно е римлянин, роден около [[816]], тъй като при смъртта му е наречен от Вигарий осемдесетгодишен мъж. Най-ранното сведение за него е от номинацията му от папа [[Николай I (папа)|Николай I]] за Кардинал-Епископ на [[Порто]] в [[864]]. Явно кардинала успял да впечатли със нещо папата, защото, когато през [[866]] българския княз [[Борис I]] изпраща до Рим допитване до папата, Николай изпраща кардинал Формоза и епископ Паулос Папулонски като свои легати в България. Формоза е добре приет в двора на княза, който скоро моли от папата да назначи не друг а кардинал Формоза за Епископ на България. Въпреки предложението, Николай отказва, тъй като каноните не позволяват епископ да напусне своята епархия за друга, за това Формоза е призован обратно в Рим. Борис подновява молбата си и към папа [[Адриан II]], наследника на Николай, но със същия резултат. През [[869]] Адриан изпраща Формоза до Франция, където да подпомогне местните епископи за да прекратят семейните проблеми между [[Лотар I|Император Лотар]] и съпругата му. Смъртта на иператор Лотар при пътуването му до Италия ([[8 август]] [[869]]) обезсмисля мисията, Формоза се завръща в Рим. Със смъртта на [[Лудвиг Немски]], новия папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] изпраща Формоза при наследника на императора, френския крал [[Карл II Плешиви]] с покана да се яви в [[Рим]] за да бъде коронован подобаващо от папата. Карл пристига скоро в Рим и е коронован по Коледа [[875]].
 
[[Image:Charles2lechauve.jpg|дясно|мини|[[Карл II Плешиви]]]]
В антуража на папата има много които не одобряват коронацията на Карл II, предпочитайки вдовицата на Лудвиг Немски. Опасявайки се от грозящите ги наказания, противниците на папската воля напускат [[Рим]], търсейки друго убежище. Между тях е и кардинал Формоза, който, незнайно защо е сполетян от папското неблаговоление. След като именно Формоза призовава Карл Плешиви в Рим, а по-късно и подпомага бягството му до Тур в Западното Франкско Кралство, нищо не подсказва за отрицателно отношение към новия император. Въпреки тове не е в съгласие с папските политически възгледи, опасявайки се да не бъде застигнат от съдбата на останалите му политически противници. Още от [[872]] Формоза е кандидат за папското място, за това,може ви Йоан VIII го вижда като вероятен противник. При бягството на Формоза Йоан VIII свиква синод в който заповядва на бегълците да се завърнат незабавно в Рим. При отказа им да се завърнат, биват осъдени на втори синод проведен на [[30 юни]] [[875]]. Ако Формоза се завърне в Рим, го очаква отлъчване от Църквата и отнемане на църковните му титли, по обвинения в амбиционни стремежи към поста на Архиепископ на България. По-късно биват добавени и oбвинения в ограбване на римски манастири, изпълнение на служба, въпреки запрещението, заговорничене с определени личности за превземането на папството и т.н.
 
Присъдата над Формоза и останалите е официално представена пред император Карл II през юни. През [[878]] Йоан VIII лично посещава императора, а свалянето на титлите на Формоза, който присъства лично, става по време на Тройския синод. В протокола на синода, макар със съмнителна автентичност, е записано, че отлъчването му е отменено в замяна на клетва положена от Формоза пред папа Йоан VIII, никога да не се завърне в Рим или да практикува свещеничество. Следващите години Формоса прекарва в Санс. Наследника на Йоан VIII, [[Марин I]], освобождава Формоза от клетвата му и го призовава обратно в Рим, където му връща енорията в Порто. При кратките управления на [[Марин I]] и [[Адриан III]], както и при [[Стефан VI]], нищо важно не се споменава за Формоза.
 
== Папство ==
 
[[Image:PopeFormosusBW.jpg|ляво|мини|Портрет на папа Формоза 1588]]
Папа [[Стефан V]] на [[14 септември]] [[891]], започва нов избор за папа, проведен от духовници и миряни. За наследник на Стефан V на [[6 октомври]] е избран кардинал Формоза.
 
=== Константинопул ===
 
Важните духовни въпроси веднага привличат вниманието на новия папа. В [[Константинопол]], патриарх [[Фотий]] е свален, а един от племенниците на император [[Василий I Македонец|Василий I]] е издигнат на негово място. Архиепископите противници на Фотий изпращат писмо първо до Стефан V в което молят за опрощение на тези, подкрепили Фотий, твърдейки, че го правели от страх. В отговора (892) Формоза казва, че миряните могат да бъдат опростени, но духовници подобно опрощение не може да бъде дадено извън [[Вселенски събор]].
 
=== Каролинги ===
 
Формоза наблюдава упадъка на франкското кралство под властта на [[Каролинги|Каролингите]]. При спора за френската корона между [[Одо|Одо Парижк]]и и [[Шарл III (Франция)|Шарл Простия]], Формоза, със съдействието на Архиепископа на Реймс, застава на страната на Одо, подканва и германския крал [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]] също да го подкрепи.
 
Възникналия спор в германските кралства скоро призовава за арбитража на папата. Започва спор между архиепископа Херман Кьолнски и ариепископ Аделгар Хамбургски относно принадлежността на Бременската епископия. Формоза отсъжда в съгласие с Франкфуртския синод от 892, че Бремен принадлежи на Хамбургския [[Диоцез|диоцез]].
 
=== Отношния с Италия, падането на Рим ===
 
[[Карл III|Карл Дебели]] обединява франкските кралства през [[885]], но след детронирането и смъртта му през [[887]], Арнулф Каринтски, неговия наследник, не съумява да запази цялостта на кралството, като италианската част от франкското кралство попада под властта на херцог Гвидо Сполето, често влизащ в пререканищя с папите.Скоро след собствената си коронация, Формоза е принуден да коронова Гвидо и сина му Ламберт за Императори на Рим през [[април]] [[892]].
 
Политическото положение в Италия има известно влияние върху папата като глава на католическата църква и независимостта на Църквата. Римския император Гвидо де Сполето, противник на папството наближава Рим, заплашвайки папската столица. Формоза изпраща вест за положението си до [[Император на Свещената Римска Империя|Свещения Римски император]] [[Арнулф Каринтийски|Арнулф]], молейки го да му се отзове на помощ. През [[894]] Арнулф прави първия си поход, завземайки всички тееритории северно от река [[По]]. Гвидо умира през декември същата година, оставяйки сиан си Ламберт, който Формоза бил короновал, на грижите на императрицата Агилтрюда, върл противник на Каролингската династия. През есента на [[895]] Арнулф предприема втория си Италиански поход, и до [[февруари]] [[896]] застава пред вратите на Рим. Макар императрицата да се е укрепява в града, Арнулф нахлува, сваляйки я от власт, като самия той бива официално коронован от папата. Скоро след това Формоза умира на [[4 април]] [[896]]. Наследен е от [[Бонифаций VI]], който управлява само петнадесет дена.
 
== Посмъртен процес ==
 
[[Image:Jean Paul Laurens Le Pape Formose et Etienne VII 1870.jpg|дясно|мини|''Процеса срещу папа Формоза''<br>Жан-Пол Лорен [[1870]]]]
В началото на [[897]], при управлението на [[Стефан VII]], наследника на [[Бонифаций VI]], Ламберт и Агилтрюда си възвръщат влиянието над [[Рим]], след като се отказват от претенциите си за голяма част от Северна и Централна Италия, като Агилтрюда е готова да получи отмъщение срещу Формоза, дори и след смъртта му. Стефан VII приема да започне процес срещу предшественика си. В синода свикан специално за целта, той проема ролята на съдия. Тялото на Формоза е извадено от гробницата, поставено на трон в църквата Сан Джиовани Латерано, като близо до тялото е поставен дякон, който да отговаря вместо покойния по обвиненията, отправени срещу него при [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]] преди близо двадесет години. Взетото решение е, че покойния бил недостоен за папския пост, който не би могъл да получи, заради ‘съмнителните’ си отношения с православната църква. Всички негови решения и заповеди са ануличани, трите пръста използвани за даване на благословия са отрязани от дясната му ръка, папските одежди са смъкнати от тялото му, което е заровено в гробището за чужденци в Рим, от където е изровено само няколко дена по-късно и захвърлено в река [[Тибър]]. Тялото е погребано отново и за последно с пълни почести в [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]], от [[Йоан IX]] който снема всички обвинения срещу Формоза, връщайки в сила решенията му
 
{{пост начало}}
Line 23 ⟶ 55:
{{пост край}}
{{Шаблон:папи}}
{{християнство-мъниче}}
 
[[Категория:Папи]]