'''Ј, ј''' (произнасяпроизнасящо се "йъ"„йъ“) е единадесетата [[буква]] в [[сръбска азбука|сръбската]] и дванадесетата буква в [[македонска азбука|македонскатасъвременната македонска]] [[кирилица]]. Също така се използва и в [[алтайски език|алтайската]], иа до [[1991]] година — и в [[азербайджански език|азербайджанската]] кирилска азбука. иЗнакът обозначава звука {{IPA|/j/}}. В останалите славански кирилски азбуки вместо '''J''' пред [[гласен звук|гласна]] се използва буквата [[Й|'''Й''']] (и кратко), а след [[съгласна]] — [[Ь|'''Ь''']] (ер малък).
Буква '''Ј''' е въведена в сръбската писменост през [[19 век]] от езиковеда [[Вук Караджич]]. Първоначално в своята граматика "„''Писменица сербскога їезика по говору простога народа''"“ (''у [[Виена|Виенни]], у печатньи Г. Іоанна Шнирера, [[1814]]'') той използва буквата '''[[Ї]]''' (йота), която по-късно променя на '''Ј''' — т.е. използва латинската буква йота в неговото немско звуково знчение, като поставялпоставяйки две точки над буквата. Въвеждането на тази "латинска"„латинска“ буква в кирилската сръбска азбука (''Караджица'') е жестоко критикувано, но с времето са намерени и "оправдания"„оправдания“ — в някои скорописи от [[17 век|17]] и [[18 век]] се среща J-образно изписване кирилската буква [[І|'''І''']], която в някои случаи (в началото на думата и между гласни звукове) се произносялапроизнасяла именно като ({{IPA|/j/}}) ([й]).
В новосъздадената [[македонска азбука]] буквата '''J''' е въведена по сръбски образец от [[Езикови комисии на АСНОМ|Езиковите комисии]] на [[АСНОМ]] на [[4 декември]] [[1944]] година след гласуване (8 гласа "за"„за“, 3 "против"„против“).
БукваБуквата '''Ј''' е изпозлвана и в някои варианти на [[украинска азбука |украинската азбука]] от средата на [[19 век]], но така и не успява да се наложи. В началото на [[20 век]] след Болшевишката революция в [[Русия]] съществуват идеи за преминаването и на [[руски език|руския език]] на изцяло [[фонетика|фонетична писмена ситема]], в коитокоято седа есе изпозлвалаизползва тазивъпросната буква.
